Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Очите на Чумака блеснаха. Не толкова разпален и винаги цинично предпазлив, Джиро остави чая си и довърши:
— Съюзниците ни, предвождани от Омечан, нахлуват в Имперския район. Децата на Мара претърпяват нещастна злополука и хоп, имперският траур приключва и имаме нов император на златния трон, докато Мара пристигне в Кентосани, и неговото име е Джиро.
Лекият присмех в тона му говореше за раздразнение.
— Първи съветник, идеите ти имат няколко недостатъка. И ти ги знаеш.
Чумака наведе глава и отвърна:
— Мара. Не отчетох, че искаш толкова отчаяно смъртта й.
— Да, Мара! — Отегчен от приказките на съветника: си, които понякога изглеждаха заплетени като тактиката му в шааха, Джиро даде воля на гнева си. — Какво ще стане с нея?
— Тя ще умре. — Чумака проточи драматична пауза, докато местеше задника си, за да може слугата зад него да просне още един килим на пода. — Мислиш ли, че Събранието ще задържи ръката си, ако войските й атакуват главната ти армия край Сулан-Ку, господарю?
Джиро схвана посоката на мисълта му.
— Великите ще я убият вместо мен! — Наведе се напред и едва не разля чая на масата. — Това е гениално. Смяташ ли, че можем да я примамим да нападне?
Чумака се усмихна самодоволно и си наля още чай. Зъбите му блеснаха в сумрака на палатката.
— Да. Залогът е животът на децата й, а тя е жена. Ще рискува всичко, за да защити рожбичките си. А ако не заповяда атака, войските ти на юг ще вдигнат лагера и ще заобиколят линиите й, за да подкрепят новоналоженото ти управление с контрол над земите извън Кентосани. Това умният й Главен шпионин ще й каже с абсолютна сигурност, защото ще е самата истина.
Изумен от произтичащите от всичко това последици, Джиро се усмихна.
— Магьосниците ще са залисани да наказват Мара, докато аз взимам златния трон. Разбира се, може да загубим цялата си армия, но в крайна сметка това ще е без значение. Акома ще бъдат премахнати, а аз ще съм с най-високата чест в цялата империя. Ще ми се подчиняват пет хиляди Имперски бели и всички лордове ще се преклонят пред волята ми.
Влезе енергичен млад мъж. Бронята му беше без отличителни белези, но чипият нос и плоското лице безпогрешно го издаваха като издънка на Омечан.
— Повикал си ме, лорд Джиро? — каза с тънкия си глас новодошлият.
Лордът на Анасати се изправи, все още леко зачервен от възбуда.
— Да, Кадамоги. Ще се върнеш при баща си много бързо и ще му кажеш, че часът е дошъл. След пет дни ще атакува Кентосани с обсадните машини.
Кадамоги се поклони.
— Ще му кажа. После ти ще спазиш клетвата, която даде за наша подкрепа, милорд Анасати — когато златният трон стане твой, първият ти акт като император ще е да възстановиш Висшия съвет и да се погрижиш Омечан да възвърне бялото и златното на Военачалника!
Устните на Джиро се изкривиха от едва сдържана неприязън.
— Още не ме е поразило старческо слабоумие, че да забравя толкова бързо обещанието си пред баща ти. — След това, щом младият благородник се вцепени оскърбен, добави миролюбиво: — Губим време. Вземи най-добрата ми носилка и най-бързите ми носачи, за да изпълниш задачата си бързо. Колкото до мен, трябва да събера почетната си гвардия.
— Почетна гвардия ли? — Кадамоги го погледна объркано. — За какво ти е почетна гвардия?
Настроението на Джиро рязко се промени и той се засмя ведро.
— Аз също тръгвам за Кентосани, и то по заповед на Събранието. Великите ме призоваха там да дам отчет за разгръщането на войските си!
Кадамоги се изсмя гърлено.
— Великолепно. Превъзходно. И заговорът ни да възстановим Висшия съвет е вече почти решен въпрос.
Джиро махна въодушевено с ръка.
— Несъмнено. Обсадата ще е кратка с помощта отвътре, а Събранието ще се справи с поддръжниците на Слугата. — Ликуване обагри гласа му. — Магьосниците ще убият Мара вместо нас. Може да е Слуга на империята, но ще умре в магически пламъци, опечена като мръвка!
Кадамоги облиза дебелите си устни.
— Би трябвало да изпием по чаша вино за този щастлив край, преди да тръгна, нали?
— Чудесна идея! — Джиро плесна с ръце на слугите и мимоходом забеляза, че възглавничките, на които бе седял Чумака, са вече празни. Чашата чай на масата също я нямаше. Не беше останал никакъв знак, че Първият съветник изобщо е бил тук.