Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Джиро щеше да извика просто за да даде отдушник на гнева си, но имаше гости — военен отряд на Омечан, тъй че бе принуден да капитулира и закрачи обратно към Чумака.
Колкото и да беше ядосан по други причини, личното отстъпление не го озлоби. Всъщност Джиро се възхищаваше на финеса на Първия си съветник. Лорд, който издаваше нерви и настроения, не притежаваше вродено достойнство. А след като се домогваше до короната на император, трябваше да се научи да оставя настрана дребнавото раздразнение. А и Чумака беше добър учител и освен това твърде деликатен, за да подхвърли укор пред воини и слуги, което можеше да разкрие слабото самообладание на господаря му.
Точно тези черти щяха да направят от Чумака идеалния имперски съветник, разсъди Джиро и устните му се извиха в нещо много близко до усмивка. Настроението му вече доста се беше подобрило и той изгледа съветника си, чиято обичайно изгърбена стойка се подсилваше от размъкнатите му мокри дрехи.
— Защо трябва да даваме на Мара още време да отстоява интересите си? Разузнаването ти потвърждава, че възнамерява да поиска златния трон за Джъстин.
Чумака се потупа с пръст по бузата, все едно мислеше. Но по пресметливия блясък в очите му Джиро разбра, че наблюдава внимателно.
— Господарю — каза след малко Чумака, — командната ти палатка е готова. Предлагам да обсъдим тази тема вътре, в удобство и насаме.
Джиро се засмя.
— По-хлъзгав си от току-що уловена риба, Чумака. Е, добре, ще се преоблечем и слугите ще ни направят чай. Но след това никакви заобикалки повече! В името на боговете, ще измъкна отговор от теб. И след всичките тези бавения и оправдания гледай да е проникновен!
Този път Чумака се усмихна и се преви в бърз поклон.
— Господарю, кога съм се провалял в усилията си действията ми да отговорят на желанията ти?
Джиро — нравът му бе променлив като понесени от ветровете облаци — отвърна през стиснати зъби:
— Мара все още е жива. Донеси ми главата й и тогава ще се съглася, че не си ме провалил.
Ни най-малко притеснен от това, което друг можеше да приеме за пряка закана от лорда на Анасати, Чумака заяви:
— Всъщност, господарю, точно това се трудя да постигна.
— Ха! — Джиро тръгна към палатката. — Не ме ядосвай, старче. Трудиш се заради чистата си любов към интригата.
Чумака изстиска пеша на мокрото си наметало и последва господаря си.
— Милорд, тук си прав, но ако правех такова нещо заради него самото, щеше да е суета. Боговете не обичат такива слабости. Следователно работя за славата на твоята кауза, милорд, и тук въпросът приключва. Аз съм твой вечно предан слуга.
Джиро сложи край на спора с пренебрежително махване с ръка. Предпочиташе философия от книгите, които нямаха дразнещата склонност на Чумака да предъвква всеки проблем почти до смърт.
Вътрешността на командната шатра все още беше в процес на устройване. Беше запален един фенер и слугите шетаха наоколо и вадеха възглавнички и стенни украси. Отвън полевата квартира на Джиро можеше да изглежда скромна, но вътре той настояваше за удобствата си, за фините си копринени пана и двата сандъка със свитъци. Напоследък беше започнал да чете за по-смътните клаузи в закона, за официалните функции на императора и точно, кои церемонии трябва да се изпълнят, та жреците на Двайсетте бога да короноват император подобаващо в очите на небесата.
Четенето беше отегчително, а още повече го влошаваше това, че фенерите привличаха буболечки. Лордът на Анасати щракна с пръсти и едно момче, личен слуга, скочи да го обслужи.
— Свали ми бронята. Погрижи се всички кожени връзки да бъдат смазани, за да не засъхнат и да се втвърдят.
И зачака, неподвижен като статуя, докато момчето развърже първите връзки.
Макар постът му да позволяваше грижите на слуга, Чумака мразеше тази претенциозност. Смъкна мократа си вълнена дреха и седна. Мълчаливите слуги тъкмо донесоха димящ чайник, когато тихо бръмчене проряза въздуха.
— Идва Велик!
Джиро измъкна бързо последния кожен предпазител на ръката си и се обърна. Всичките слуги се проснаха на пода, а Чумака се скри в сенките в дъното на шатрата.
Магьосникът се появи в центъра на един от килимите — огненочервената му коса се развя под качулката — и загази невъзмутимо по копринените възглавнички към лорда на Анасати. Очите под качулката — светли и остри — се впиха в Джиро, който чакаше със струпаната в краката му броня.