Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Особено ако двамата очакваха малко...
Звукът на изключване на прахосмукачка някъде привлече вниманието му.
- Ела с мен, - каза на кралицата. – Дали има някой тук, който да знае? Той е надолу по коридора с Дайсън-а**.
Ама разбира се, Фриц вършеше работа в дневната на втория етаж и докато Блей влизаше, бе като зашлевен от спомена как с Куин го правят точно на килимчето до канапето.
Чудесно. Просто прекрасно.
- Фриц? – извика кралицата.
Догенът спря с движенията напред-назад и спря машината.
- О, здравейте, Ваше Височество. Господине.
Много поклони.
- Слушай, Фриц, – каза Блей – виждал ли си Лейла?
Внезапно лицето на иконома стана унило.
- О. Да. Разбира се.
Когато не добави нищо друго, Блей го подкани с:
- Ииииии?
- Взе колата. Мерцедесът. Преди два часа.
Какво, по дяволите, помисли си Блей. Освен ако...
- Значи Куин е бил с нея.
- Не, беше сама. - Докато буца с ”ъх-ох” удари стомаха на Блей, икономът поклати глава. – Опитах да настоя аз да я закарам, но не ми позволи.
- Къде отиваше? – попита Бет.
- Каза, че няма определена посока. Знаех, че господарят Куин я е научил да шофира и когато ми нареди да й подам ключовете, не знаех какво да правя.
Кралицата заговори.
- Нямаш вина тук, Фриц. Изобщо. Ние просто се тревожим за нея.
Блей извади телефона си.
- Има джипиес на автомобила, така че всичко ще бъде наред. Просто ще се обърна към Ви и той ще може да ни каже местонахождението й.
След като изпрати съобщението, кралицата вдъхна още увереност на иконома и Блей се помота наоколо, докато чакаше отговор.
Десет минути по-късно? Нищо. Което означаваше, че братът със специалните технически умения беше по работа в центъра на града.
Петнадесет минути.
Двадесет.
Дори се обади и не получи отговор. Значи можеше само да предполага, че някой кървеше или че телефонът на Ви е пострадал по време на бой.
- Куин не е във фитнеса? – каза, въпреки че на този въпрос вече бе отговорено.
Бет сви рамене.
- Не и когато аз проверих.
Блей набра набързо, намери Елена и миг по-късно беше информиран, че залата за тренировки е празна, Лукас спеше и нямаше никого на басейна или на баскетболното игрище.
Мъжът не беше в къщата. Нито на полето, защото не беше на смяна. Оставаше едно възможно място.
- Аз знам къде е, - каза Блей рязко. – Ще отида да го взема, докато чакаме Ви да провери.
Въпреки всичко тази жена носеше малкото му – значи ако беше отишла сама по големия свят, той имаше право да открие местонахождението й. И разбира се, може би Куин знаеше тя къде е, ала Блей имаше чувството, че той не знае: трудно е за вярване, че би оставил телефона си в стаята, ако беше наясно, че тя е навън с колата. Щеше да иска по някакъв начин да е във връзка с нея.
По тази логика защо бе зарязал телефона си? Не беше присъщо за него.
Освен ако не си е мислел, че Лейла е добре... и не е искал да бъде обезпокояван.
Чудесно.
Като се върна обратно до стаята си, Блей си взе оръжие – защото не знаеш кога ще ти потрябва – и палто, което да прикрива единствено железното му оръдие. След това спринтира по стълбите и излезе от вестибюла... и се дематериализира в нощта.
Прие форма на задния паркинг на Желязната маска и когато стигна задната врата на клуба, удари звънеца и показа лицето си на камерата. Хекс отвори вратата.
- Хей, - каза тя, като го прегърна набързо. – Как я караш? Отдавна не сме се виждали тук.
- Търся...
- Аха, той е на бара.
Разбира се, че беше.
- Благодаря.
Блей кимна на охранителите, Големия Роб и Мълчаливия Том, и си проправи път покрай персонала към същинската част на клуба. Докато се промушваше покрай крайната част, басът на музиката се усещаше право в гръдния му кош – или може би това бяха ударите на сърцето му.
Ииии ето го и него: въпреки че там имаше около стотина души, струпани около бара, за него Куин бе като неонова табела, откроявайки се от останалите. Боецът стоеше на самия край с гръб към Блей, лактите му бяха подпрени върху черното полирано дърво, главата му висеше ниско.
Блей въздъхна с ругатня на уста, докато си мислеше, ето ги и двамата, пак в самото начало. И да, преди той дори да приключи с нещата, една жена се приближи, тялото й се плъзна по Куин, ръката й - по рамото му, главата му се обърна, за да я погледне добре.