Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Блей сграбчи голямата китка и насочи ръката му надолу.
- Всичко е наред…
Куин не го погледна.
- Дори не осъзнавах, че пречупвам всичко. Не бях… наясно с глупостите в главата ми… - плътният глас се прокашля. – Просто не исках да им давам още една причина да ме мразят, въпреки че нямаше значение, по дяволите. Какво е това, да го вземат дяволите, нали? Какво, по дяволите, си мислех?
Болката, която струеше от Куин, беше толкова огромна, че промени температурата на въздуха около него, стана толкова хладно, че космите по ръцете на Блей настръхнаха.
В този момент, изправен пред отхвърления нещастник пред него, на Блей му се прииска да можеше да си върне думите назад – не защото не бяха истина, а защото не трябваше той да бъде този, който сипва сол в раната. Мери, шелан на Рейдж, трябваше да го стори като част от някаква терапия или нещо такова. Или може би Куин трябваше постепенно да стигне до това.
Но не по този начин…
Отчаянието, което бе изписано по всяка черта на Куин, в дрезгавостта на гласа му, в едва отекналия писък, който изглежда беше под всичко в него, беше ужасяващо.
- Никога не осъзнавах колко много ме притежаваха, особено баща ми. Този мъж… той оскверняваше всичко, свързано с мен, и дори не знаех, че това се случва. И унищожаваше… всичко.
Блей се намръщи, не разбираше тази част. Но онова, с което беше наясно, беше съпоставката между неговите родители и тези на Куин – не че имаше нужда от припомняне. Всичко, за което можеше да мисли, беше онази прегръдка до фурните, как майка му и баща му го обгръщат с ръце, приемането им беше с разтворени обятия, искрено и без предразсъдъци.
А Куин минаваше през всичко това сам. В клуб. С никого, който да го подкрепи, докато се бори с дискриминацията, на която беше обречен… и същността си, която не можеше да промени и която не можеше повече – очевидно – да пренебрегва.
- Всичко е съсипано.
Блей постави ръка върху здравия бицепс.
- Не, нищо не е съсипано. Не говори така. Ти си там, където трябва и е добре…
Главата на Куин се измъкна от клетката от ръцете му, различните му очи бяха зачервени и влажни.
- Обичам те от години. Влюбен съм в теб от много, много, много години… още в училище и обучението… преди трансформациите и след тях… когато беше с мен и да, дори сега, когато си със Сакстън и ме мразиш. И тези… глупости… в шибаната ми глава ме отдръпнаха, отдръпнаха ме от всичко и това ми костваше теб.
Докато звукът от гуми по асфалт прокънтя в ушите на Блей и светът се завъртя, Куин просто продължи да говори
- Така че ме извини, но не съм съгласен. Не е наред – никога няма да е наред, докато живея с мисълта, че съм ходеща, говореща лъжа през още десетилетия, мисълта, че това ми костваше каквото беше между нас… наистина напълно не е наред за мен.
Блей преглътна трудно, докато Куин отново зяпна стената с бутилките зад бара.
Отвори уста с намерението да каже нещо, но вместо това повтори отново този монолог в главата си от начало до край. Мили Боже…
И тогава му стана ясно.
Ако съм гей, защо си единственият мъж, с когото някога съм бил.
Внезапно всичката кръв се отдръпна от лицето на Блей, докато осъзнаваше истината в думите, които така погрешно беше разбрал. Това означаваше… че през онази нощ, когато той…
- О, Боже, - каза той с нисък глас.
- Ето такова е положението ми, - каза боецът прегракнало. – Искаш ли питие…
Думите изскочиха от устните му:
- Вече не съм със Сакстън.
* „Конфедерация на кретените“ – приключенски роман от Джон Кенеди Туул
** Дайсън – марка прахосмукачки
*** сексдрайв – аналогия с практиката тестдрайв – да караш кола, за да я изпробваш
Глава 82
Куин за втори път извърна глава. Не можеше да е чул правилно.
- Какво…?
- Скъсах с него, да кажем, преди около две седмици.
Куин усети как клепачите му замигаха по-бързо.
- Защо… чакай, не разбирам.
- Не се получаваше. Отдавна не вървеше между нас. Онази нощ, в която се прибра, след като е бил с някой друг – вече се бяхме разделили, така че на практика не ми е изневерил.
По някаква откачена причина, единственото, за което Куин можеше да мисли, бе Майк Майърс и репликата му „Извинете? Бакпулвер?”