Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Няма я. Прибра се, но после излезе веднага след като си дойде… чух я да си тръгва. Само че всичките й неща, чантата, колата, всичко е тук. Спях и чух, че някой долу се движи. Извиках името й, но никой не отговори – после чух онзи силен шум – много силен звук – и слязох долу. Входната врата беше отворена и се страхувам, че е отвлечена – не знам какво да правя. Винаги ми казва да не звъня на полицията. Не знам…
- Шшт, всичко е наред. Направила сте правилното нещо. Веднага идвам.
Асейл изтича до входната врата без да си прави труд да казва нещо на близнаците; можеше да мисли само, че трябва да стигне до онази малка къща колкото можеше по-бързо.
Отне му само секунда да се дематериализира и докато приемаше форма в двора, си помисли, че от всички сценарии, които бяха минавали през ума му, този хич не беше сред тях.
Както го информира бабата, аудито беше паркирано в края на улицата. Точно където си беше. Но какво можеше да се забележи?
Имаше следи от неравномерни стъпки в снега, следата пресичаше от моравата към улицата по диагонал.
Отвлечена е, помисли си Асеил.
По дяволите.
Притича след следите, натисна звънеца и изтупа крака от снега. Мисълта, че някой държеше неговата жена…
Вратата се отвори и жената от другата й страна беше видимо разтреперана. И после съвсем се слиса, когато го огледа.
- Вие сте… Асейл?
- Да. Моля ви, нека вляза, госпожо, и ще ви помогна.
- Не сте мъжът, който дойде преди.
- Не онзи, когото сте видяла, госпожо. Сега, моля ви, нека вляза.
Докато бабата на Марисол отстъпваше встрани, тя зарида:
- О, не зная къде е. Мили боже, няма я, няма я…
Той огледа подредената и светла дневна, после влезе в кухнята, за да огледа при задната врата. Непокътната. Отвори я широко и се наведе напред. Нямаше други следи от стъпки, освен онези, които той бе оставил преди седмица. Затвори и залости с резето, после се върна при баба й.
- Била сте горе?
- Си. В леглото. Както казах, бях заспала. Чух я, че влиза, но бях полубудна. После чух… онзи звук, как някой пада. Казах, че слизам долу, после входната врата се отвори.
- Видяхте ли някаква кола да потегля?
- Си. Но беше много далеч и не можах да видя регистрационния номер.
- Преди колко време?
- Обадих ви се петнадесет, може би двадесет минути след това. Отидох в стаята й и огледах – там намерих салфетката с номера ви.
- Някой звънял ли е?
- Никой.
Той погледна часовника си и после се притесни от това колко бледа беше старата жена.
- Ето, госпожо, седнете.
Докато й помагаше да седне на дивана с цветята в дневната, тя извади изящна носна кърпичка и я притисна в очите си.
- Тя е моят живот.
Асейл се опита да си спомни как хората се обръщаха към по-старите от тях.
- Госпожо…, госпожо…
- Карвальо. Мъжът ми беше бразилец. Аз съм Йесения Карвальо.
- Госпожо Карвальо, трябва да ви задам няколко въпроса.
- Можете ли да ми помогнете? Внучката ми е…
- Погледнете ме в очите, - когато жената го направи, той каза с нисък глас: - Няма нещо, което не бих направил, за да ви я върна. Разбирате ли какво ви казвам?
Изстреля намеренията си право във въздуха и госпожа Карвальо присви очи. После, миг по-късно, тя се успокои и кимна веднъж – сякаш даваше одобрение за това, което той възнамеряваше, въпреки че имаше голяма вероятност това да е свързано с насилие.
- Какво искате да знаете?
- Можете ли да се сетите за някого, който би я наранил?
- Тя е добро момиче. Работи в нощен офис. Не казва нищо.
Значи Марисол не беше казала и думичка на баба си за това, което наистина работеше. Това беше добре.
- Има ли някакви активи?
- Искате да кажете пари?
- Да.
- Ние сме прости хора, - тя хвърли поглед към ръчно ушитите си дрехи. – Нямаме нищо освен тази къща.
Някак се съмняваше в това, въпреки че знаеше доста малко за живота на своята жена. Трудно му беше да повярва, че не изкарваше пари с това свое занимание – и със сигурност не й се налагаше да плаща данъци с такива приходи, които получаваше от хора като Бенлоиз.
Но се опасяваше, че не предстоеше обаждане за откуп.