Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Блей знаеше какво следва. Един бърз поглед от горе до долу, бавна усмивка, няколко провлачени думи и двамата щяха да отидат към тоалетните...
Куин поклати глава и вдигна дланта си в знак на стоп. И макар че тя беше готова да прави второ впечатление, това й спечели само още едно игнориране.
Преди Блей да може да се раздвижи отново, един тип с коса до задника и чифт изпръскани с боя кадифени панталони се приближи. Усмивката му бе идеално бяла и слабото му тяло изглежда беше направено за акробатика.
В стомаха на Блей внезапно се забунтува гаденето – дори след като си напомни, че след последната им караница Куин нямаше да търси повече никога секс от него, така че защо да му пука кого чука той. А кой знае, мъжът сякаш практикуваше сексдрайв***…
Господин Ужасен костюм с удължената коса също получи подобна пренебрежителна реакция.
След което Куин отново просто насочи вниманието си право напред пред себе си.
Блей усети внезапна вибрация в джоба си, имаше получено съобщение на телефона. Извади го и видя, че беше от Бет: Всичко е наред, Лейла е добре и е вкъщи. Просто излязла да покара малко и ще погледа малко телевизия с мен.
Блей отвърна с „благодаря“ и отново прибра телефона във вътрешния си джоб.
Нямаше причина да остава и да занимава боеца с нещо, което вече беше свършено… макар че това бе възможността му да си върне за доставката миналата седмица.
Блей се приближи, промушваше се напред и настрани покрай телата. Когато се доближи достатъчно, се прокашля и заговори над врявата.
- Хей…
Ръката се стрелна над рамото на Куин.
- Мамка му, не се интересувам, ясно?
В този момент човекът вляво реши да зареже каквото питие си бе поръчал.
Блей зае мястото му.
- Казах да се разка… - Куин замръзна насред изречението. – Какво… правиш тук?
Добре, откъде да започне изобщо…
- Нещо не е наред ли? – попита Куин.
- Не, не. Наистина, не всичко… нали знаеш, е наред, - Блей се смръщи, докато осъзнаваше, че пред мъжа нямаше алкохол. – Току-що ли си дошъл?
- Не, мотая се от около… няколко часа предполагам.
- И не пиеш?
- Пиех, когато пристигнах. Но после… аха, не пия.
Блей огледа лицето, което така добре познаваше. Беше толкова мрачно, бузите бяха хлътнали и постоянното смръщване предполагаше, че мъжът също не беше спал цяла седмица.
- Слушай, Куин…
- Дойде, за да се извиниш ли?
Блей се прокашля отново.
- Да. Така е. Аз съм…
- Прав.
- Какво?
Куин вдигна ръце и разтърка очи… после остана така, дланите му покриваха лицето му от челото до брадичката. Каза нещо, което така и не продължи и тогава Блей разбра, че нещо много значимо се е случило.
И все пак горкото копеле вероятно беше стигнало до извода, че Блей всъщност не е светец.
Блей се приведе по-близо.
- Говори с мен. Каквото и да е, можеш да ми кажеш.
Честността все пак си беше честност. Със сигурност беше стоварил всичките си проблеми откакто последно се бяха видяли.
- Беше прав, - каза Куин. – Не знаех… бях…
Когато не последва нищо друго, ребрата на Блей се стегнаха, веждите му се стрелнаха нагоре почти до небето, когато го удари същността на нещата. О… мили Боже.
Докато шокът преминаваше през цялото му тяло, осъзна, че никога не беше очаквал мъжът да си промени мнението. Дори когато беше крещял онези ясни думи, беше по-скоро като просто крещене, отколкото това, че можеше да очаква да вникне в смисъла им.
Куин поклати глава, ръцете му оставаха на място.
- Аз просто… всичките тези години, всичките гадости през тях… не можех да се изправя пред още удари.
Блей беше доста наясно кои бяха „гадостите“.
- Доста неща направих, за да го забравя, да прикрия нещата, защото дори когато ме изгониха, продължаваха да бъдат в мислите ми. Дори след като умряха… пак ги има, нали разбираш. Винаги са там с… - едната ръка се сви в юмрук и започна да се удря в главата му. – Винаги там…