Лунните градини

Щом Бързия Бен затвори очи, и последният му Лабиринт се срина. Той се бухна в жената и ръцете й го обгърнаха здраво. Тя изпъшка и също падна повлечена от инерцията му.

Взривът изкара въздуха от дробовете му. Камъните под тях подскочиха и лумналият огън и рояци отломки изпълниха света и заличиха всичко. И настъпи мъртва тишина.

Бързия Бен се надигна. Погледна натам, където доскоро бе стоял Мамът. Каменните плочи ги нямаше, на тяхно място до рухналия фонтан зееше широка и дълбока димяща яма. От стареца нямаше и помен.

— Скъпи чародею — измрънка жената под него. — Живи ли сме още?

Бързия Бен я изгледа и каза:

— Ти си затвори Лабиринта? Умно.

— Затворих го, да, но неволно. Защо да е умно?

— Морантските муниции са земни оръжия. Отворените лабиринти привличат взривната им сила. Тиранът е мъртъв. Заличен е.

И тогава Хедж се озова до него, с разпрана кожена шапка и обгорена буза.

— Добре ли сте? — изохка той.

Чародеят го зашлеви.

— Идиот такъв! Колко пъти трябва да…

— Ама е мъртъв, нали? — сопна се обидено Хедж. — Какво толкова — една димяща дупка в земята — най-добрият начин да се оправим с магове, нали?

Капитан Паран се надигна треперещ на засипаната с отломки тераса, огледа се и погледът му се спря на чародея.

— Уискиджак къде е?

— В гората — отвърна Хедж.

Паран залитна.

— То пък и от теб една полза — измърмори Хедж.

— Бързак!

Магьосникът се обърна и видя приближаващия се Калам. Убиецът спря на ръба на кратера и рече:

— Долу мърда нещо.

Пребледнял, Бързия Бен се надигна и помогна на вещицата също да се изправи.

Приближиха се до дупката.

— Невъзможно! — изпъшка чародеят. В дъното на ямата се оформяше човешка фигура. — Мъртви сме. Ако не и по-лошо.

Трясък откъм дърветата привлече вниманието им и тримата замръзнаха. Обгърнати в странна мъгла коренища се изтръгваха от храсти и трева и жадно пълзяха към кратера.

Обсебеният от Джагът се надигна, разпери ръце и ги размаха.

Корените се увиха около съществото и то заврещя от ужас.

— Азат едиейрман! Не! Взехте ми Финнеста… но оставете мен! Моля ви! — Пипалата настъпваха жадно и се увиваха около крайниците му. Силата на Омтоуз Феллак се затърчи в паническо усилие да се измъкне, ала напразно. Корените повалиха ужасната твар и я повлякоха към градината с писъци.

— Азат? — прошепна слисан Бързия Бен. — Тук?

— Не. Готова съм да се закълна — каза пребледнялата Деръдан. — Казано е, че се надигат…

— Щом силата неокована застраши живота — довърши вместо нея чародеят.

— Знам къде е — каза Калам. — Бен, тоя Джагът ще се измъкне ли?

— Не.

— Е, значи с него приключихме. А с Азата?

Бързия Бен клюмна.

— Зарежи, Калам.

— Е, аз трябва да си ходя — каза припряно Деръдан. — И отново ви благодаря, че два пъти ми спасихте живота.

И хукна към имението.

Дойде и Фидлър. Изглеждаше замаян.