Диамантената ера

Тунелите започнаха на половин километър от брега. Някои трябва да бяха там от много години, защото бяха груби като стволове на дървета, покрити с ракообразни и водорасли. Но беше ясно, че през последните няколко дни органично са се разклонили като корени, търсещи влага. От кората на старите излизаха чисти нови тръби, издигаха се към линията на прилива и безспирно се раздвояваха, за да открият многобройни отвори пред бежанците. Те завършваха с устни, които всмукваха хората като слонски хоботи, поглъщайки ги почти без да поемат морска вода. Вътрешните им страни бяха покрити с медиатронни изображения, които ги подканяха към глъбините и винаги изглеждаше така, като че ли съвсем малко по-нататък ги очаква топло, сухо и добре осветено пространство. Но светлината се местеше заедно с хората, така че те напредваха по тунелите сякаш с перисталтични движения. Бежанците стигнаха до стария, покрит с налепи главен тунел и продължиха напред, вече слели се в плътна маса, докато не излязоха в огромна открита кухина, много под повърхността на океана. Тук ги очакваха храна и прясна вода и те стръвно се нахвърлиха отгоре им.

Двама души не ядоха и не пиха нищо друго, освен провизиите, които бяха донесли със себе си — Нел и Карл.

След като откриха нанообектите в плътта на Нел, които я свързваха с барабанчиците, тя беше останала през нощта, за да проектира контрананообект, който да открие и унищожи устройствата. Двамата с Карл вкараха тези нанообекти в кръвта си, така че сега не бяха под влияние на барабанчиците. Въпреки това не насилиха късмета си, като ядат тази храна и това беше добре, защото щом се нахраниха, на бежанците им се приспа. Те легнаха на пода и заспаха. От голата им плът се заиздига пара и скоро по кожата им заиграха светлинки като звезди, изгряващи след залез слънце. Два часа по-късно звездите се сляха в постоянна повърхност от премигваща ярка светлина, сякаш пълна луна огряваше телата на пируващи, заспали на горска поляна. Бежанците, вече барабанчици, спяха и сънуваха един и същи сън. Абстрактните светлини, мъждукащи по медиатронната повърхност на пещерата, започнаха да се сливат и да се организират в тъмни спомени от дълбините на подсъзнанието им. Нел видя моменти от собствения си живот, преживявания, отдавна превърнали се в думи от „Буквара“, но сега отново показвани в суров и ужасяващ вид. Тя затвори очи, но стените издаваха и звуци, от които не можеше да избяга.