Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
Разпространи се слух, че жената, наречена принцеса Нел, имала магьосник и съветник на име Карл, който един ден изникнал сякаш от нищото и знаел почти всичко, известно на принцеса Нел, а нямало много неща, които тя да не знае. Според слуха този човек разполагал с многобройни вълшебни ключове, даващи на него и принцесата способността да разговарят с барабанчиците, които живеели под вълните.
Призори на седмия ден принцеса Нел навлезе гола в морето, изчезна под повърхността, която изгревът обагри в розово, и не се завърна. Карл я последва минута по-късно, макар че за разлика от принцесата носеше на гърба си раница. След тях в океана се хвърлиха всички варвари, като зарязаха мръсните си дрехи пръснати по брега и оставиха последното парче китайска земя на Небесното кралство. Накрая влязоха и последните момичета от Мишата армия, които се хвърлиха голи в прибоя, хванати ръка за ръка, и бавно потънаха в морето, като бутаха набързо сковани салове с болни и ранени. Когато кракът на последното момиче не можеше да достигне океанското дъно, на края на полуострова вече стоеше мъж с ален пояс на кръста, който се смееше при мисълта, че Средното кралство най-после е цяла държава.
Последният чуждестранен дявол, напуснал Средното кралство, беше рус викториански господин със сиви очи, който известно време остана неподвижен, загледан назад към Пудонг, преди да се обърне и да продължи спускането си. Когато вълните започнаха да го заливат, той повдигна бомбето си и шапката му няколко минути продължи да подскача на повърхността, докато китайците гърмяха на брега с фишеци и над морето като вишневи цветове се носеха малки парченца червена хартия.
По време на едно от навлизанията си под вълните Нел се срещна с човек — барабанчик, — който изплува от глъбините съвсем гол, освен раницата на гърба му. Това би трябвало да я удиви, но Нел знаеше, че мъжът е там, още преди да го види и когато се приближи, усети, че в ума й стават неща, които идват отвън. В мозъка й имаше нещо, което я свързваше с барабанчиците.
Нел беше разработила някои общи планове и ги бе дала на инженерите си, а те ги бяха дали на Карл, който ги отнесе при функциониращ преносим СК в атлантския лагер и състави малка система за проучване и манипулиране с нанотехнологични устройства.
Светли точици блестяха по кожата на Нел в мрака като самолетни светлини в нощно небе. Изстъргаха една от тях със скалпел и я проучиха. Откриха подобни устройства да циркулират в кръвообращението й. Тези неща, разбраха те, трябва да бяха вкарани във вените й, когато я бяха изнасилвали. Бе ясно, че блестящите точици са устройства, сигнализиращи на други оттатък залива, който отделя всеки от нас от съседите ни.
Карл отвори едно от нещата от кръвта на Нел и откри вътре система от лостова логика, както и записващо устройство, съдържащо няколко гигабайта данни. Те бяха разделени на отделни групи, всяка от които шифрована с различен код. Той опита всички ключове, които беше получил от Джон Пърсивал Хакуърт, и откри, че един от тях — ключът на Хакуърт — отключва някои от групите. Когато проучи шифрираното съдържание, Карл намери фрагменти от план за някакво нанотехнологично устройство.
Взеха кръв от няколко доброволеца и откриха, че един от тнх има същите малки обекти. Когато доближиха два от тях, те се долепиха един до друг с помощта на лазер, обменяйки данни и изпълнявайки някакво изчисление, което предизвика отделяне на топлина.
Устройствата живееха в кръвта на човешката раса като вируси и се предаваха от човек на човек по полов път и чрез какъвто и да е друг вид обмен на телесни течности. Това бяха интелигентни пакети от данни, също като онези, които циркулираха в медийната мрежа. Като се свързваха помежду си в кръвта, те образуваха огромна комуникационна система, успоредна на, и навярно свързана със сухата Мрежа от оптични кабели и медни жици. Подобно на сухата, мократа Мрежа можеше да се използва като компютър — за задействане на програми. И сега ставаше ясно, че Джон Пърсивал Хакуърт я е използвал тъкмо по този начин с някаква огромна програма, която сам е разработил.