Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
Лагерите на различните племена се местеха на север и изток, изтласквани от центъра от натиска на бежанците и страха от небесниците, докато стигнаха на няколко километра от брега. Южният фланг покрай морето беше зает от атлантяните, които се готвеха да отблъскват нападения по вода. Веригата от лагери се простираше на север оттам и се извиваше покрай океана, а после продължаваше на изток по бреговете на Янгцзе до другия фланг, отбраняван от нипонците. Племето/армия на принцеса Нел пазеше от директна фронтална атака целия център на линията. Дванайсетгодишните момичета постепенно заменяха заострените си колове с по-модерно оръжие, съставено от преносими Източници, собственост на нипонци и новоатлантяни.
Карл Холивуд получи военна длъжност, веднага щом се представи на новоатлантянските власти, въпреки усилията му да убеди началниците си, че може да е от по-голяма полза, ако се занимава със собствените си проучвания. Но после от най-висшите равнища на правителството на Нейно величество се получи писмо. Първата му част хвалеше Карл Холивуд за „геройските“ му действия, свързани с измъкването на покойния полковник Спенс от Шанхай и загатваше, че ако успее да избяга от Пудонг, го очаква посвещаване в рикралство. Втората част го назначаваше за своего рода извънреден представител при Нейно кралско височество принцеса Нел.
Когато прочете писмото, Карл за миг остана смаян, че неговата кралица дава равносилен статус на Нел, но след като се замисли, той разбра, че това е едновременно справедливо и прагматично. Докато се скиташе по улиците на Пудонг, Карл бе видял достатъчно голяма част от Мишата армия (както кой знае защо наричаха самите себе си те), за да знае, че всъщност тя представлява нова етническа група и че Нел е нейна неоспорима водачка. Преценката на Виктория за новата владетелка беше напълно обоснована. В същото време фактът, че в момента Мишата армия помага за защитата на много новатлантянци от Небесното кралство, правеше това признаване изключително прагматичен ход.
На Карл Холивуд, който бе член на племето си само от няколко месеца, се падна задачата да предаде на принцеса Нел поздравленията и пожеланията на Нейно величество. Беше чувал от Миранда много за това момиче, но никога не го бе срещал и не можеше да го разбере. Нямаше нужда от голяма проницателност, за да открие във всичко това ръката на лорд Алегзандър Чънг-Сик Финкъл-Макгроу.
Освободен от ежедневните си задължения, на третия ден от обсадата той пое покрай брега на север от лагера на Нова Атлантида. На всеки няколко метра пресичаше племенна граница и представяше виза, която според предвижданията на Общия икономически протокол трябваше да му позволи свободно преминаване. Някои от племенните зони бяха широки само метър-два, но собствениците им ревниво пазеха достъпа си до морето, като по цяла нощ седяха и зяпаха прибоя в очакване на някаква неопределена форма на избавление. Карл Холивуд мина през лагери на ашанти, кюрди, арменци, навахо, тибетци, сендероси, мормони, йезуити, лапландци, паштуни, тутси, Първата разделена република и многобройните й разклонения, хартландци, ирландци и една-две местни клетки на „Криптнет“, които сега бяха изпълзели на открито. Холивуд се сблъска със синтетични филозони, за които никога не беше чувал, но това не го изненада.
Накрая стигна до обширна част от брега, пазена от дванайсетгодишни китайски момичета. Той показа акредитивите си от Нейно величество кралица Виктория II, които бяха толкова внушителни, че наоколо се стълпиха много момичета. Карл Холивуд с удивление ги чу да говорят на перфектен английски, при това в изключително изискан викториански стил. Изглежда го предпочитаха, когато обсъждаха абстрактни въпроси, но когато се отнасяше за нещо конкретно, минаваха на китайски.
Придружиха го в лагера на Мишата армия, който беше като приют за дрипави, болни и ранени от други филозони. Онези, които не лежаха по гръб, оставили се на грижите на мишите сестри, седяха на пясъка, прегърнали колене, и гледаха към океана по посока на Ню Шузан. Тук наклонът бе съвсем слаб и човек можеше да навлезе на цял хвърлей камък във водата.
Един човек наистина го беше направил: млада жена с дълга коса, която падаше върху раменете й и се стелеше по повърхността около кръста й. Тя неподвижно стоеше с гръб към брега и държеше книга в ръце.