Книгата на живота

Започвах да си мисля, че ще трябва да изложа случая ни пред Паството без тяхната помощ, когато в двора спря кола.

Матю се намръщи.

— Кой може да е? — попита, остави химикалката и отиде до прозореца. — Мириам и Крис са тук. Сигурно е станало нещо в лабораторията в „Иейл“.

Щом двамата влязоха и Матю се увери, че изследователският екип в Ню Хейвън процъфтява, Крис ми връчи дебел плик.

— Права беше — рече той. — Добра работа, професор Бишъп.

Притиснах пакета към гърдите си, залята от огромна вълна на облекчение. После го предадох на Матю.

Той скъса плика и погледът му се втурна по текста и черно-белите идеограми към него. После вдигна глава, зяпнал от изумление.

— Аз също бях изненадана — призна Мириам. — Истината все щеше да ни убягва, ако продължавахме да подхождаме към демоните, вампирите и вещиците като към отделни видове, далечно свързани с човешките същества, но различаващи се помежду си.

— Тогава Даяна ни каза, че Книгата на живота говори за онова, което ни свързва, а не за това, което ни разделя — продължи Крис. — Тя ни помоли да сравним нейния геном с генома на демон и с геномите на другите вещици.

— Всичко беше в хромозомата на създанията и се криеше пред очите ни — добави Мириам.

— Не разбирам — с объркана физиономия призна Сара.

— Даяна е успяла да зачене от Матю, защото и двамата носят в себе си демонична кръв — обясни Крис. — Твърде рано е да се твърди със сигурност, но хипотезата ни е, че тъкачите са потомци на древни съюзи между вещици и демони. Вампирите с кръвожадност като Матю се появяват, когато вампир с болестта създава друг вампир от човек с малко демонична ДНК.

— Не открихме много демонично присъствие в пробите на Изабо, нито на Маркъс — отбеляза Мириам. — Това обяснява защо болестта никога не се е проявявала при тях, както при Матю или Бенджамин.

— Но майката на Стивън Проктър беше човек — изтъкна Сара. — Абсолютен трън в задника — прощавай, Даяна, — но определено в нея нямаше нищо демонско.

— Не е нужно да има непосредствена връзка — каза Мириам. — Достатъчно е наличието на достатъчно демонична ДНК в сместа, за да се задействат гените на тъкача и на кръвожадността. Възможно е някой от далечните предшественици на Стивън да е бил демон. Както каза Крис, резултатите са доста първични. Ще ни трябват десетилетия, за да ги разберем напълно.

— И още нещо, бебето Маргарет също е тъкачка. — Крис посочи доклада в ръцете на Матю. — Трийсета страница. Няма място за съмнение.

— Питам се дали затова Ем беше така категорична, че Маргарет не бива да попада в ръцете на Нокс — замислено рече Сара. — Може би е открила това по някакъв начин.