Чеда на Магията

Пътят стана смъртоносен, а пътеките из ледената тиня — все по-тесни и криволичещи. Скоро Майкъл плувна в пот и забрави всякакви предстоящи битки, отчаяно мъчейки се да запази равновесие и да не потъне в студените води, обещаващи единствено мор. Далвон бе започнал да припява странен химн, чрез който магията му подсказваше пътя. Джеси и Лийна се бяха присъединили към него, кестенявата принцеса стоеше плътно до момчето, разчитайки на помощ в случай на нужда.

Майкъл обаче нямаше магия да го насочва и в един миг почти се паникьоса. Колкото и добър плувец да беше, нямаше никакво желание да изпитва уменията си в тези мръсни, тежки и лъхащи на гнилоч дълбини. С ужас забеляза как изпод водата в него се втренчват злите очи на блатните духове, а в бълбукането и плискането на тинята сякаш се носеше омайна песен.

— Ела при нассс, ела при нассссс…

„Не им обръщай внимание, братле“, чу успокояващия глас на Джеси в ума си и сепнат, залитна напред. Само бързата реакция на Тиара го спаси от пльосване в мочурището.

— Песента на блатните духове — обади се Арлеан. — Искат да паднеш при тях и да изпият кръвта ти. Не им се давай!

Майкъл тръсна глава и леко засрамен тръгна подир брат си, изненадан от това колко спокойно Джеси приема околността. Обикновено той бе този, който се плашеше и който Майкъл успокояваше. Тази размяна на роли не му се нравеше особено.

Най-сетне стигнаха огромен кръг от нещо като езеро, свързан с малък канал до течащата с кални води на река Песнопойна.

— Тук — Далвон хвана за ръце Джеси и Лийна. Вилхелм застана зад тях и сведе главата си над магьосника така, че брадичката му докосваше смешната гъжва.

Далвон започна да пее древно заклинание и над водите на мрачното блато се разнесе светлина. Тя мина през наслоената тиня и я разреди. Лицето на стареца бе напрегнато и за миг изгуби симпатичната си пълнота, изглеждайки изнурено и изпито. Джеси бе вдигнал високо глава и бе затворил очи, а под клепачите му грееше странен червен блясък. Лийна се опитваше да помага на другите магьосници и също припяваше, макар и доста по-дрезгаво. Драконът мъркаше като котка, крилата му се движеха в такт с магическата песен.

Блатните духове заотстъпваха и се разбягаха като попови лъжички. Допира на магията бе анатема за тях и разруха за тинестите наноси. Когато Далвон най-сетне привърши песента си, околността изглеждаше доста по-чиста и по-малко влажна, а река Песнопойна — по-бистра.

Джеси изпъшка и залитна настрана, ала реакцията на Лийна го спря да падне по очи.

— Добре ли си? — извика Майкъл разтревожено.

— Просто е уморен — кимна Далвон, самият той изглеждащ изцеден от усилието. — Той даде почти всичко в тази магия, аз само го направлявах. Нямаше да успеем и без куража, който ни вдъхваше Лийна обаче, а и могъществото на дракона не бе за подценяване. Е, свършихме важна работа, а сега…