Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— В името на Аллах, да тръгваме! — извика Ахмед, за да вдъхне кураж не толкова на другите, колкото на себе си.
— Аллаху акбар! — изкрещяха останалите.
Групата тръгна напред: десет момчета, облечени с бели роби, с джобове, препълнени с камъни. Пресякоха моста разтреперани от страх, с вкаменени лица, излъчващи решителност, каквато не изпитваха. Само ако ги видеха родителите им! Но те бяха мюсюлмани, а от другата страна беше неприятелят, кафирун… кръстоносците. Нима не беше техен дълг да наложат уважение към исляма?
Навлязоха в християнския квартал и се умълчаха, да не би гълчавата да привлече нежелано внимание. Напусна ги всякакво упование. Какво ли щеше да им се случи сега? Дали нямаше да ги връхлети някой кръстоносец, размахал сабя? И какво щяха да правят, ако наистина се случи? Въображението им тутакси заработи и вече им се привиждаха кръстоносци иззад всеки ъгъл.
Може би ще е по-добре да приключваме с това, помисли си Ахмед, като стигнаха до първата къща от другата страна на моста. Ръцете и краката му трепереха от напрежение. Извади камък от джоба си и се прицели в къщата.
— Тази става — каза той. — Хайде да нападнем.
Другите от групата, нетърпеливи да се измъкнат оттам колкото може по-бързо, също извадиха камъните, които носеха в джобовете на джелабите си.
— Аллаху акбар! — изреваха в хор, за да си вдъхнат кураж.
Дъжд от камъни се изсипа над къщата без видими последствия. Извадиха още камъни от джобовете и повториха мятането. Тази втора вълна завърши със звук от счупени стъкла.
Спряха за миг в боязливо очакване.
— Какво е това? — чуха глас на възрастен мъж отвътре.
Обзети от паника, те направиха полукръг и хукнаха като обезумели. Спуснаха се тичешком по улицата от червеникава пръст, вдигайки облак прах със сандалите си, прекосиха моста и продължиха нататък, докато стигнаха квартала си, където се спряха, за да си поемат дъх и да се насмеят, обзети от нервно напрежение и възбуда.
В името на Аллах, колко горди се чувстваха само! Бяха дали урок на кафирун.
В часовете по религия учителят Айман говореше надълго и нашироко за историята на исляма и най-вече за големите сблъсъци с кафирун. Описваше клането, извършено от двестахилядната армия на Източната Римска империя над трите хиляди войни на Мохамед, толкова живо, сякаш беше станало миналата седмица; по същия начин разказваше за войните с кръстоносците за Ал Кудз, или Йерусалим.
— Когато Омар завзел Ал Кудз, решил да не се моли в храм, за да не се осмели никой да го превърне в джамия. — Заповядал никой да не притеснява християнските кафирун и разрешил на юдейските кафирун да се завърнат, понеже достъпът до Ал Кудз им бил забранен от християните. А знаете ли какво сторили християнските кафирун, когато покорили Ал Кудз по време на кръстоносните походи?
Учениците останаха смълчани в очакване учителят сам да отговори на въпроса си.
— Избили всички вярващи! Мъже, жени, старци, деца… никой не се спасил. Никой! Всички правоверни минали под ножа. — Гласът се изпълни с вдъхновение и зазвуча прочувствено и патетично. — Но не спрели дотук. Позволили си да превърнат свещения Купол на Скалата в църква, представяте ли си! А знаете ли какво направили със свещената джамия „Ал Акса“? Знаете ли? Сменили й името и започнали да я наричат Храм на Соломон! Храм на Соломон!… Направили от свещената джамия в Ал Кудз дом за емир кафир. Ето това сторили!
Ропот на възмущение се разнесе из залата.
— Кафирун ни мразят — заключи той, повтаряйки изречението, с което завършваше всяка една от тези истории. — Те искат да изкоренят исляма.
Историите се редяха една подир друга. Айман обичаше да разказва, а учениците обожаваха да слушат. Съпоставяше поведението на християните с това на мюсюлманите, като повтаряше и добавяше нови подробности към историята за Саладин, великия мюсюлмански емир, който, като завоювал Йерусалим, освободил всички християни и дори обезщетил вдовиците и сирачетата на християнските войници, загинали в битка.
— Как смятате, кафирун заслужавали ли са подобно милосърдие? — питаше учителят след всяко ново описание на делата на Саладин.
— В името на Аллах, не! — отговаряше класът.