Меч в бурята [bg]

— О, не бил момиченце, но и не е окосмен като мъж.

В този миг една ръка хвана Гованан за рамото и го завъртя. Юмрукът на Конавар се заби в лицето му. От сцепената кожа на скулата пръсна кръв. Гованан се стовари тежко в тревата, но се претърколи и скочи, готов за бой.

Хвърли се към Конавар, който отстъпи пъргаво встрани и стовари тежко кроше в брадичката му. Гованан повторно пльосна на земята. Изправи се бавно и доближи по-предпазливо противника.

На Брефар му идеше да потъне в земята. Стегна пояса на панталона си и се махна. Гуидия изтича след него.

— Съжалявам, че брат ми се държи така. Понякога наистина си губи ума.

— Заради тебе стана, глупачке! — изфуча Брефар. — Не ми додявай.

Гованан беше повален за четвърти път, но не се отказваше. Едното му око се поду и почти не виждаше с него, устните му кървяха. Не бе успял да нанесе нито един удар. Юмрукът на Кон го спря с такава сила, че го раздруса от главата до петите. Гованан се олюля, но не падна. Гневът на Кон угасна със същата бързина, с която бе пламнал, и той хвана Гованан с две ръце.

— Стига толкова. Хайде, укроти се.

Гованан го блъсна с чело над веждите и Кон залитна. Гованан го цапардоса с лявата ръка, после и с дясната. Кон отстъпи още крачка и замахна свирепо отдолу нагоре към брадичката му, а със следващия прав удар в носа просна Гованан в тревата. Противникът му се подпря немощно на лакти, вдигна се на колене, стана въпреки треперенето в краката и се затътри към него. Опита да замахне, но се свлече. Кон го хвана и го сложи полека да легне. Ариан и Гуидия коленичиха до брат си и започнаха да бършат кръвта му с ленените кърпи. Ариан се обърна ядосано към Кон.

— Ти не си нищо друго освен зъл побойник.

Гневът му се разгоря отново, но той не отговори. Обърна ѝ гръб и тръгна през гората. Над него размаха криле черният гарван.