Меч в бурята [bg]

— Добре ли ти беше? — попита той, докато лежаха един до друг в тревата.

— Да, добре беше.

— На колко години си?

— На тринайсет. Скоро ще навърша четиринайсет.

— Значи не си от Земните жени?

— Не. Баща ми е ковачът в Трите потока.

— Ти си чудесно момиче — похвали я мъжът и се изправи, за да се облече. Бръкна в кесията си и ѝ даде сребърна монета. — Нека това кратко забавление си остане между нас, съгласна ли си? Малко радост, за която ще знаем само ние двамата.

Тя кимна и не продума, докато той яхаше коня си и се отдалечаваше.

След два месеца потърси съвет от Ериата, червенокосата Земна жена, която ѝ каза без увъртане, че е бременна. Ариан се втрещи, умоляваше Ериата да ѝ помогне. Земната жена приготви някаква отвара. От вкуса започна да ѝ се гади, но последиците от питието бяха още по-отвратителни и болезнени. Поне с бременността беше свършено и Ариан даде на Ериата сребърната монета, която бе получила от търговеца.

Поседяха в малката кръгла колиба, където Земната жена даряваше с удоволствие посетителите си. Ериата ѝ даде пръстена чаша с подсладен сайдер, за да се отърве от противния вкус на отварата.

— Твърде млада си за тази игра — укори я Земната жена. — Защо го направи?

Ариан се запъваше, докато ѝ разказваше за смъртта на малката си сестра и поразяващия страх, който се бе загнездил в нея. За студа, който бе прогонен от горещото, потно, тласкащо тяло на търговеца. Ериата я изслуша търпеливо и накрая в гласа ѝ вече нямаше упрек.

— Всички се справяме със страховете както можем. Но ми се иска да повярваш поне на мен, че да задоволяваш похотта си с непознати е твърде опасно. Аз знам от собствен опит. Когато бях на тринайсет… сякаш цяло столетие мина оттогава, макар че беше само преди десет години… и аз открих главозамайващите радости на тази игра. И то с женен мъж, приятел на моя баща. Когато ни разкриха, моето семейство се отрече от мен, племето ме прогони. Сега се сношавам за пари и живея сама. Този живот ми приляга, Ариан. А на тебе — не. Помисли и за още нещо. Заради стремежа да смажеш своя страх от смъртта, ти причини смъртта на едно дете в тебе. Това не е дреболия, момиче.