Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Меч в бурята [bg]
Меч в бурята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Меч в бурята [bg]

Электронная книга - «Меч в бурята [bg]». Краткое содержание книги:

Свирепи и горди, хората от племето риганте живеят сред гористите склонове на своите планини, прекланят се пред боговете на въздуха и водата и духовете на земята. Сред тях израства воин, белязан от съдбата. Роден в бурята, която погубва неговия баща, той носи името Конавар и разказите за неговата храброст плъзват като горски пожар. Сидите — същества на стара като самото време магия, не пренебрегват младия боец и тяхната зловеща сянка пада върху живота му. А армия от безмилостни нашественици ще прекоси скоро морето и ще заличи завинаги обичаите и духа на риганте. Решен да защити своя народ, Конавар отива пръв при враговете. И по време на пътешествията си получава в дар меч, който е могъщ и смъртоносен като сидите, сътворили това оръжие. Така получава ново име, което всява страх в сърцата и на приятели, и на врагове. Име, предвещаващо величава и горчива участ. Демонския меч.
„Меч в бурята“ е разтърсващ роман за честта и позора, за лесните грешки и страшните последствия от тях, за падението, възмездието и разкаянието. Гемел създава мрачни и жестоки светове, където герои и злодеи често са неразличими един от друг. Фентъзи Бук Ривю
 Дейвид Гемел е няколко стъпала над добрите автори. Той е стигнал до царството на невероятното майсторство.Ан Маккафри
 Забравете стандартното фентъзи, в което доброто се бори срещу злото, светлината срещу мрака. В историите, разказани от Дейвид Гемел, ще намерите и безбройни оттенъци на сивото. SFX
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 160
Перейти на страницу:

— И ти можеш да ми обясниш — не отстъпи Кон.

Смехът на Руатан заехтя.

— О, не! Аз мога да ти кажа. Ериата ще ти покаже.

Сега Кон беше в колибата и се стараеше да не поглежда към леглото.

— Благодаря ти, че ме прие — каза той сериозно, когато тя го покани да седне.

Земната жена се усмихна заучено с лек поклон. Беше нисичка и стройна, но не и слаба. Пуснатата ѝ червеникава коса падаше по светлите ѝ луничави рамене. Роклята ѝ от мека вълна беше синя, по нея нямаше никакви украшения, дори една брошка. Ериата седна срещу него, коленете им почти се опираха. Кон се вгледа в лицето ѝ. Оказа се по-възрастна, отколкото му се струваше досега, може би на двайсет и пет. Отдалече изглеждаше много по-млада. Поседяха в мълчание, което явно не я смущаваше, но Кон се притесняваше все повече. Ръката му помръдна към кесията.

— Още е рано — спря го Земната жена. — Първо ми кажи защо дойде при мен.

— Ще се женя — обясни той. — Големия мъж… тоест баща ми…

Гласът му пресекна. Срамът му само се засилваше. Ериата хвана ръката му.

— Баща ти иска да бъдеш добър съпруг и да задоволиш жена си още първата нощ.

— Ще се справя — промърмори Кон, сякаш се оправдаваше за нещо.

— Разбира се, жребецо. Я ми кажи — боравиш ли изкусно с меча?

Кон си отдъхна. Разговорът потръгна в по-приятна за него посока.

— Да. Аз съм бърз и силен, а Бануин казва, че имам добър усет за равновесие.

— А беше ли толкова умел, когато за пръв път хвана меч?

— То се знае, че не бях. Но аз съм схватлив.

— Същото е и когато се любиш, Конавар. И това е умение. Любовниците са като танцьори, движат се в такт с музика, която може да чуе само душата. Всеки може да задоволява нагона си, без да се учи. Но да се любиш… означава да опознаеш по-прекрасна радост.

Тя стана плавно, смъкна роклята от раменете си и я остави да се надипли на килима. После коленичи и свали ботушите от краката му. Изправи се и го хвана за ръка. Кон стоеше сковано пред нея и съжаляваше, че е доближил тази колиба. Тя притисна дланта му към едната си гърда. Зърното беше твърдо. Кон усещаше уханието на косата ѝ. Ериата го доближи и обгърна шията му с другата си ръка.

— Май е по-добре да си тръгна — смотолеви той. — Сбърках, че дойдох.

— Боиш ли се?

Зададе му въпроса шепнешком, но в ушите му прозвуча като гръмотевица. И вместо да се наежи, той незнайно защо се успокои. Ухили се.

— Ами да, така ще да е. Глупаво ли е?

— Не.

Пръстите ѝ вече развързваха ризата му, дланите ѝ се плъзгаха по гърдите му. Кон наведе глава и я целуна. Устните ѝ бяха топли, стана му приятно от вкуса на езика ѝ. Тя разхлаби колана му и той усети горещи длани на хълбоците си, кожата на краката му пламна от допира. Тя отърка буза в коравия му член. Обви го с пръсти, целуна главичката и я облиза. Кон изпъшка и чу гърления смях на Ериата.

— Още ли се боиш?

— Не.

Той я хвана за ръцете и я вдигна. Легнаха лице в лице, после Кон се надвеси над нея. Краката ѝ обхванаха ловко хълбоците му и той проникна в нея. И топлината на слетите тела беше чудесна, но не можеше да се сравни с чувството за хармония, което го обзе. Нито бе преживявал такова съвършенство досега, нито можеше да си го въобрази. Докосването на кожата, на устните, движенията ѝ в пълно съгласие с неговите. Отдал се на този възторг, той тласкаше все по-бързо, забравил всичко освен движението, топлината и влагата.

Не знаеше кога и къде е. Цялата вселена се сви до тази колиба, светът се смали до това легло. Нищо нямаше значение освен трескавото желание. Тялото му се обливаше в пот. Опря се на лакти и при последния тласък свърши с вик, после се отпусна задъхан на постелята.

Полежаха смълчани няколко минути. Ериата започна да го гали по гърдите и корема. Възбудата му скоро се върна и той пак понечи да легне върху нея. Тя го задържа с ръка.

— Не, любовнико, време е да се учиш. Вече ми показа, че можеш да задоволиш себе си. Правиш го чудесно. Сега да проверим колко си схватлив.

— Какво трябва да науча?

— Да се отнасяш с тялото на любимата си както със своето. Да ѝ дадеш същото удоволствие, което тя ти дава — с уста, с ръце, с тяло. И да се научиш на търпение, Конавар. Да знаеш как да се владееш. Ще можеш ли да направиш каквото ти казвам?

Той се усмихна.

— Ами да проверим…

— Тогава ще полежим и само ще се докосваме. И аз ще ти покажа тайните на играта.

Учи го цяла вечер и до късно през нощта. Кон нямаше да заподозре никога, че първият ѝ оргазъм беше престорен, нито щеше да се досети, че вторият и третият за нейна изненада си бяха съвсем истински.

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 160
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)