Меч в бурята [bg]

— Боли ли те ръката?

— Боли ме, но ще ми олекне, след като приключим.

Кон обгърна с ръка не много широките му рамене.

— Крило, ти си ми и брат, и най-добрият приятел. Няма да позволя нищо да ни отчужди.

Брефар се усмихна невесело. Бануин бе потеглил на юг както всяка година и чак сега Кон пак бе започнал да си говори с него. Отдръпна се от брат си и хвана своя край на триона. И работата не можеше да го отърве от унинието. Последните години бяха мъчителни за него, докато виждаха как баща им става все по-мрачен, а майка им — все по-затворена в себе си. Кон все киснеше при Чужденеца и на Брефар му се струваше, че е останал съвсем сам. Особено след победата в надбягването. Гованан и неговите приятели вече не му продумваха.

Рязаха дънери още два часа и Брефар остана без сили. Усещаше ръцете си така, сякаш някой ги е удрял с пръчка. Раменете му смъдяха от преумора. Никой друг от младежите не бе спрял да работи и Брефар упорстваше много по-дълго, отколкото можеше да си позволи. Накрая пусна триона засрамен. Кон избърса потта от челото си и прекрачи дънера.

— Седни да ти разтрия раменете.

— Чувствам се толкова тъпо… — смънка Брефар.

— Празни приказки. Повечето момчета с твоя ръст и сили събират съчки. Ти вършиш работа на мъж, и то добре.

Пръстите на Кон докоснаха раменете му и Брефар се напрегна в очакване на по-силна болка, но якият голям брат внимаваше, докато размачкваше мускулите му.

Започна да ръси дъждец и всички спряха работа. Брефар се поддаде на досадата. Ако беше издържал още малко, никой нямаше да види как се е изложил.

Видя, че момичетата от селото се катерят по склона към тях, понесли ракитови кошници с храна и стомни с ябълков сок. Пръстите на Кон съвсем забавиха движенията си. Брефар го погледна. Брат му зяпаше момичетата. Очите на Брефар не бяха зорки, не успяваше да види добре лицата им.

— И тя ли идва?

— Да, идва — отвърна Кон и седна до него.

Скоро и Брефар позна Ариан, която си говореше със своята тъмнокоса сестра Гуидия, двете се смееха. Дъждът спря, слънцето се показа между облаците. Русата коса на Ариан блесна като злато. Същинска магия.

— Толкова е красива… — промълви Кон.

Някои момичета отидоха при братята си, други — при момчетата, които харесваха. Останалите спряха по средата на поляната и сложиха кошниците на тревата. Погледът на Ариан само се плъзна по двамата братя и Кон се оплака:

— Още се прави, че не ме вижда.

— А защо се държи така?

— Трябваше да се видим преди три дни, но Големия мъж чу за вълчи следи по ливадите нагоре и отидохме да проверим. Закъснях само с час, но тя вече не ме чакаше. Оттогава ме отбягва.

— Няма ли да си вземем храна? — припряно попита Брефар, понеже се почувства неловко.

— Не съм гладен.

Кон се надигна и отиде към потока. Щом се отдалечи, Ариан и Гуидия дойдоха при Брефар. Гуидия седна на дънера и подхвърли:

— Ръката ти кърви.

— Ще мине.

Някаква сянка се плъзна устремно по поляната. Брефар вдигна глава и зърна гарван. Птицата разпери криле, забави полета си и кацна на един висок клон.