Скълдъгъри Плезънт [bg]

— За дрехи. Някакви предпочитания?

— Не съм сигурна, че разбирам…

— Не всички от дрехите, които шия, са просто брилянтни произведения на шиваческото изкуство. Понякога, в определени ситуации, изпълнявам и по-специални желания.

— Като например да те пази, докато всичко това приключи — допълни Скълдъгъри. — Гастли може да ти направи костюм, не твърде официален, който като нищо може да ти спаси живота.

— Мода — каза Гастли и повдигна рамене. — Въпрос на живот и смърт. И така, имаш ли си любим цвят за дрехи?

— Аз… не съм сигурна, че мога да си го позволя…

— Ами ще го сложа на сметката на Скълдъгъри. Давай смело.

Стефани примигна объркано. Беше свикнала майка й да купува всичките й дрехи и тази стъпка бе доста неочаквана за нея.

— Не знам, не съм сигурна… Черно?

Гастли кимна и започна да пише.

— Не можеш да сгрешиш с черното. — Той погледна детектива. — Нека само да приключа и тогава ще поговорим на спокойствие.

Докато го чакаха, Скълдъгъри и Стефани се разходиха до задната част на магазина. Материали и платове от всякакви разновидности бяха подредени старателно на огромни рафтове покрай стените. В средата на стаята имаше един-единствен работен плот, а втора врата водеше към задната стаичка, която Гастли използваше за почивка и посрещане на гости.

— Ще ми шие дрехи ли? — прошепна Стефани.

— Да.

— Не трябва ли да ми вземе мерките, или нещо такова?

— Само един поглед му е достатъчен.

Те прекосиха прага към малката гостна и малко след това Гастли се присъедини към тях. Двамата посетители се разположиха на тесен диван, а Гастли седна в креслото срещу тях и сплете пръсти.

— И така, за какво става въпрос?

— Разследваме убийството на Гордън Еджли — започна Скълдъгъри.

— Убийство?! — рече Гастли стреснат.

— Наистина.

— Но кой би искал да убие Гордън?

— Смятаме, че е Серпин. Мислим, че е търсил нещо.

— Скъл, — намръщи се Гастли — обикновено, когато искаш помощта ми, просто ме помъкваш нанякъде и ме забъркваш в побоища. Никога досега не си ми обяснявал за какво ти трябвам. Защо сега го правиш?

— Имам нужда от различна помощ този път.

— Значи не ти трябвам, за да удрям хора?

— Не. Искаме само да ни помогнеш да разберем какво търси Серпин.

— Разбирам — замислено поклати глава Гастли.

— Не разбираш, нали?

— Не. Наистина не схващам какво искате да направя.

— Смятаме, че Серпин търси Скиптъра на Древните — каза Стефани и усети как Скълдъгъри се свлича смутено на възглавницата до нея.

— Кое? — Усмивката на Гастли се появи отново. — Не говорите сериозно, нали? Виж, не знам какво ти е наговорил скъпият ми приятел, но Скиптъра не съществува.

— Серпин не мисли така. Смятаме, че това има нещо общо със смъртта на чичо ми.