Скълдъгъри Плезънт [bg]

— Но това е лудост! — Гастли се наведе напред в стола си. — Скиптъра е приказка!

— Вярвам, че съществува.

— Естествено, че ти го вярваш! Въвлечена си в свят, където си мислиш, че всичко е възможно, но нещата не стоят точно така. Чичо ти се е забъркал в тази каша и ако това, което казваш, наистина е така, е бил убит заради намесата си. Толкова ли си нетърпелива да направиш същото? Играеш си с огъня.

— Всеки от вас си играе с огъня!

— Тази среща не минава според очакванията ми — посмя да се обади Скълдъгъри.

— За тези неща си има правила — обърна се към него Гастли. — Има причина да не казваме на всички, че ни има. Тя е чудесен пример защо не го правим.

Гневът на Стефани се разпали още повече и тя знаеше, че ако каже още нещо, ще загуби контрол над гласа си, затова изтича покрай Гастли. Прекоси магазина и излезе на улицата. Усещаше гнева в себе си, как я стиска отвътре и кара пръстите й да се свиват като ноктите на птица. Мразеше да не се отнасят с нея като с равна, мразеше снизхождението и мразеше все да я пазят от всичко. Не й харесваше и да я пренебрегват.

Скълдъгъри се появи след няколко минути, нахлупил шапката си. Тя се подпираше на колата със скръстени ръце и гледаше една цепнатина в паважа.

— Хм, добре мина, а? — каза той след кратко мълчание. Когато тя не отвърна, детективът продължи: — Казвал ли съм ти как срещнах Гастли?

— Не искам да знам!

— А. Добре тогава. — Тишината отново ги обгърна като смог. — Така и така не е много интересно. Но имаше пирати.

— Въобще не ме интересува. Ще ни помогне ли или не?

— Ами, той не смята за много добра идея да си с мен в разследването, както май разбра.

— О, вярно ли? — горчиво попита Стефани.

— Изглежда смята, че съм безотговорен.

— А ти как смяташ?

— Проявявал съм безотговорност в миналото и той го знае. Напълно е възможно и сега да го правя.

— Вярваш ли, че съм в опасност?

— О, да! Серпин още вярва, че притежаваш този ключ, който търси, какъвто и да е. В мига, когато научи коя си или къде си, ще изпрати друг. Намираш се — и не преувеличавам — в особено голяма опасност.

— Дай тогава да се разберем! Значи не мога да се върна към скучния си, отегчителен, обикновен живот, дори и да искам. Прекалено много съм видяла. Замесена съм твърде много. Моят чичо беше убит, моят живот е в опасност и няма просто да изоставя това. Толкоз!

— Е, убеди ме!

— Тогава защо висим тук?

— И аз това питам. — Скълдъгъри отключи бентлито. Той провери огледалото за обратно виждане и излезе на пътя.