Скълдъгъри Плезънт [bg]

Тролът се ухили и в устата му лъснаха множество остри жълти зъби.

— Ще живееш.

— А ако сбъркам?

— Ще те изям! — изкикоти се създанието.

— Звучи като забавна игра — усмихна се Танит. — По кое време играеш обикновено?

— Полунощ, точно в полунощ. Да, да, да. Когато съм силен!

— И изскачаш отдолу срещу всеки, който минава по този мост тогава, нали?

— Три опита — закима усърдно тролът. — Имат три опита. Познаваш името, не те ям; объркваш го, ела насам.

— Искаш ли да играеш с мен?

Изражението на трола стана по-сериозно.

— Още не силен. Да почакаме, да, да. Точно в полунощ.

— Но ние не трябва да чакаме, нали? — нацупи се Танит. — Искам да играя сега. На бас, че мога да позная името ти.

— Не, не можеш!

— На бас, че мога!

— Не, не можеш! — изкикоти се отново тролът.

— Качи се оттам и ще видим.

— Да, да, да поиграем!

Танит пак погледна часовника си и отстъпи крачка назад, когато тролът се покатери при нея. Две минути до полунощ. Бе дребен, стигаше до кръста й, ръцете и краката му бяха тънки, коремът — издут. Ноктите му бяха корави и заострени и той се хилеше в очакване, макар да стоеше на разстояние.

Тя поразкопча палтото си и му се усмихна отново.

— Хубавец си ти, а? И си единственият трол в Лондон, нали?

— Сам-самин — гордо се изпъчи той. — А сега играем! Познаваш името, не те ям; объркваш го, ела насам. Давай, давай, давай!

— Да видим! — Тя направи крачка напред. Тролът присви очи и пак мръдна далеч от нея, към ръба на моста. Тя спря. — Името ти Болохолоу ли е?

Тролът изрева от смях.

— Не, не, не Болохолоу! Два опита остават, само два!

— По-трудно е, отколкото си мислех — каза Танит. — Ти май си много добър, а?

— Най-добър! Най-най-добър!

— Сигурно малцина са познали името ти, м?

— Никой — изкиска се дребният звяр. — Познай, познай!

— Дали е… Фърнинабоп Капруки?

Тролът кресна щастливо и се разтанцува, а Танит използва момента, за да се приближи още малко.

— Не Фърнинабоп! Не Капруки!

— Еха. — Танит си придаде притеснен вид. — Не се справям много добре, нали?

— Ще те изям!

— Много минувачи ли ядеш?

— Мда, мда, мляс, мляс.

— Целите ги излапваш, а? А те крещят и плачат, и бягат…

— Но ги спипвам! Като дойде полунощ съм силен и голям, и бърз, излапвам ги, целите ги излапвам! А те се борят и шават, и ме гъделичкат отвътре!

— Да се пробвам за последен път тогава. Името ти е… Румпелщитскин?

Тролът падна по гръб от смях.

— Не, не! — успя да продума насред пристъпа си на веселие. — Винаги с това опитват! Все го бъркат!