![Жената от леса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/2/zhenata-ot-lesa-bg-download.jpg)
Жената от леса [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #16
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547330009
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:
- И ти знаеш тези подробности?
- Точно така, въпреки че само един от тях има връзка с мен.
Паркър изчака.
- Звезда на Давид - издълбана не в падналото дърво до гроба, а на едно друго близо до него.
- Не е задължително да има връзка между звездата и трупа.
- Не, но ако има област, в която този щат не изпитва недостиг на специалисти, то това са дърветата. Засега всичко е ориентировъчно, но звездата вероятно е издълбана приблизително по същото време, когато тялото е било заровено в земята.
- И си сигурен, че е Давидова звезда?
- Изпълнена е много внимателно. Не мисля, че има място за съмнение.
- Някой споменавал ли е за престъпление от омраза?
- Стана дума. Медицинският експерт още чака резултатите от токсикологията. Ще минат пет седмици, докато са готови, но аз не се сещам за много случаи на отравяне от омраза. Освен това е само Давидов щит - никакви свастики, никакви антисемитски символи. Прилича на белег, паметник, ако щеш, нищо повече.
Паркър хвърли поглед към торбичката до Мокси.
- Чашите на Тора.
- Чашите на Тора - повтори адвокатът и вдигна ръка за поздрав. - Може да се изненадаш, но аз вярвам в доброто у хората -защото виждам предимно лошото и оптимизмът е единственото, което ме вдига сутрин от леглото. Мисля, че някой е погребал тази жена, но се е погрижил за детето - надявам се, от благородни подбуди. Не знам дали съм прав, но човекът или хората, които са били замесени в това, сега са доста разтревожени. Когато полицията ги намери - а вътрешното ми чувство подсказва, че това ще се случи, защото човек, който отделя време, за да издяла Давидов щит като импровизиран паметник, не ми изглежда професионален убиец, - те ще имат нужда от съвет и защита. Да речем, че това ще бъде моята услуга към мъртвата жена. И твоя също, въпреки че ще ти бъде заплатено.
- Какво искаш да направя?
- Моят източник е изчерпан. Каквото можех да науча, вече съм научил.
От тези думи Паркър отсъди, че връзката на Мокси е по-скоро някой приближен на медицинския експертен екип, отколкото на щатската полиция.
- Нямам много приятели в Огъста - каза той.
- Аз съм адвокат. Нямам никакви. Научи каквото можеш. Разследвай успоредно с полицията. Иска ми се да вярвам, че детето е живо.
- Напук на всичко.
- Именно.
- Щатската полиция няма да се зарадва, че ходя по петите ѝ.
- Това не е убийство - поне засега, а може и никога да не бъде. Единственото установено престъпление е нерегистрирано погребение.
Сметката дойде. Мокси плати в брой и остави щедър бакшиш.
- Е? - попита той.
- Явно си намерих нова работа - отвърна Паркър.
Адвокатът се ухили.
- Добро момче! Жалко че в случая необичайните ти способности няма да влязат в действие. По дяволите, сигурно няма да се наложи дори да повишиш глас...
23
Два дни бяха нужни на бащата на Холи Уийвър да се прибере в дома си в покрайнините на Гилфорд - два дни, през които Холи умря хиляда пъти, сто от тях само в първите часове след откриването на тялото в гората. Оуен Уийвър караше камион за прехрана и се намираше в Южна Флорида, когато намериха жената. Докарваше си добри пари -по четиресет цента на миля, което беше повече, отколкото печелеше напоследък, защото зимните месеци бяха мъртъв сезон, а той предпочиташе по възможност да работи в Нова Англия. Но зимата беше тежка за много хора в Мейн. Холи работеше като секретарка и рецепционистка в компания за медицински материали в Доувър-Фокскрофт. Имаше късмет да запази пълния си работен ден - и въобще мястото си - през януари и февруари, а през уикендите заработваше допълнително като сервитьорка, далеч от лапите на данъчните. Поне Даниел вече ходеше на детска градина и не се налагаше да плаща толкова много на бавачки, не...
Ами ако разберат? Ако пристигнат със силните си фенери и го вземат?
Тя щеше да умре.
Станаха хиляда и един пъти.
Беше толкова уплашена, че дори не посмя да се обади на баща си от собствения си телефон, когато научи за тялото. Нима онези не подслушваха всички разговори - от полицията, от ЦРУ, от Националната служба по сигурност? Холи си представяше безкрайни бели стаи, пълни с хора със слушалки на ушите, които превключваха от разговор на разговор и дебнеха за ключовите думи: ИДИЛ, експлозиви, убийство, тяло, намерено, плитък, гроб. С разума си знаеше, че вероятно не е така: имаха си компютри, програмирани да улавят определени фрази. Беше го чела някъде или поне така ѝ се струваше. Сигурно можеха да подслушват и уличните телефони? С тях обаче имаше поне малко анонимност. Ако си толкова тъп, че да говориш лоши неща по мобилния си телефон, по-добре сам да наденеш белезниците на китките си и да изчакаш да те отведат.