Жената от леса [bg]

Паркър знаеше, че Мокси не би повдигнал темата, ако не разполагаше с информация, която му се искаше да сподели.

- Но?

- Аутопсията показва, че е родила малко преди смъртта си, и то в края на третия триместър. Нещо, свързано с разположението на тазовите кости, но от полицията смятат, че са намерили плацентата и пъпната връв в същото полусъхране- но състояние като тялото.

- Колко време е минало между раждането и смъртта?

- Трудно е да се каже, но не повече от ден-два, ако не и по-малко. При наличието на пъпната връв и плацентата може да са били само няколко часа.

- Връзката ти даде ли приблизителна възраст?

- Около двайсет и пет.

- Значи не е тийнейджърка.

Може и да живееха в двайсет и първи век, но Паркър се потискаше при мисълта колко много момичета продължаваха да крият бременността си от срам или страх от родителския гняв, докато не дойдеше време да родят, сами и необгрижени, при риска от най-тежки последици за майката и детето.

- Не - отвърна Мокси, - въпреки че възрастта не е гаранция, че някой няма да роди далеч от болницата или дома си, независимо дали по своя воля или не.

- Къде тогава е детето?

- Предполага се, че ако е било мъртво, е щяло да бъде заровено заедно с майката. Може да е оцеляло.

- Или заровено някъде наблизо - отбеляза Паркър.

- Защо ще го заравят отделно от майката?

- Или е било отмъкнато от животни.

- Тогава защо не са изяли и майката?

- Сериозно ли държиш да го обсъждаме на закуска? - попита Паркър, докато си мислеше, че бебето би било по-лесно за ядене.

- Не съм чул нищо за следи от животни по тялото.

- Значи майката умира или от усложнения при раждането, или от ръцете на друг човек, а бебето остава при този, който я е заровил в земята?

- Или е оставено някъде - в болница или благотворителна организация.

Рано или късно полицията щеше да започне да проучва архивите за изоставени деца. Една по-точна оценка за момента на смъртта на младата жена щеше да бъде от полза, но изоставянията вече бяха сравнително рядко явление. Засега обаче щяха да работят по версията, че останките на бебето са заровени някъде близо до майката.

Паркър се облегна на стола си и поръча още кафе. Изчака сервитьорката да напълни чашите им и зададе очаквания въпрос:

- Защо те вълнува всичко това?

- Щатската полиция крие някои подробности.

Всъщност беше в реда на нещата полицията да не разкрива всички улики, намерени на местопрестъплението, и особено онези детайли, които можеха да бъдат известни само на човек, тясно свързан с престъплението и евентуално - отговорен за неговото извършване. Така следователите установяваха фалшивите признания и обвинения и отбиваха набезите на лудите и всички останали, които само им губеха времето.