Жената от леса [bg]

24

Отношенията на Паркър с детектив Гордън Уолш от щатската полиция в Мейн вече не бяха така топли, както преди, до голяма степен защото Уолш вярваше, че Паркър е замесен в убийството на един мъж в град Бореас от преди близо година.

Това не беше съвсем вярно. Паркър би предпочел въпросният мъж да бе оживял, ако ще и само за да се изправи пред съда за деянията си, но обстоятелствата не предполагаха избор. Покойникът се беше появил с оръжие, твърдо решен да го използва, за да сложи край на живота на Паркър. Последният, не без основание, имаше някои възражения срещу подобен развой на събитията. Оказа се, че Луис е на същото мнение, което го принуди да произведе отдалеч един пушечен изстрел в главата на мъжа, а след това веднага да замине за Ню Йорк, за да избегне неудобните въпроси, които в противен случай неминуемо щяха да възникнат. Междувременно проблемът за степента, в която жертвата е била примамена в капан, си оставаше тема за размисъл за моралните философи и детектив Гордън Уолш от Отдела за тежки престъпления на портландската полиция.

Затова Паркър не се изненада особено от факта, че лицето на Уолш помръкна, когато излезе от бар „Руски“ на „Данфърт“ в неделя привечер. Не беше трудно да го открие: „Руски“ беше популярно заведение сред ченгетата - и местните, и щатските - и те често се събираха там в неделя следобед, предимно за да побъбрят и изпуснат парата, но също така и за да улеснят дискретния обмен на информация. Паркър обикновено избягваше „Руски“ в неделя - това не беше подходящото време и място частен детектив да търси помощ, - но знаеше, че Уолш е сред редовните посетители, и ако го хванеше на улицата, щеше да си спести разкарването. Освен това може би се надяваше бирата да е посмекчила настроението му, но в това отношение го чакаше разочарование.

- Разкарай се - каза Уолш още с приближаването на Паркър.

- Ти дори не знаеш защо съм дошъл.

Уолш не спря, но Паркър тръгна редом с него, което видимо не достави удоволствие на полицейския детектив.

- Знам: защото искаш нещо. Ти винаги искаш нещо.

- Всеки иска нещо на този свят.

- Да не четеш Платон?

- Това не е платонизъм, а реализъм.

- Стига ми реализмът през останалите шест дни от седмицата. Неделята ми е запазена за мечти, а ти определено нямаш място в тях, което впрочем важи и за останалите дни.

- Конкретните желания стоят по-ниско от висшия идеал.

- Моля?

- Това вече може и да е Платон. Или Сократ. Не съм специалист.

Уолш спря.

- Съсипваш ми деня с философстването си. А и със съществуването си като цяло.

- Работиш за служба, която цитира Волтер на сайта си.

Вярно беше. „На живите дължим уважение, на мъртвите - истината“ беше девизът на Отдела за неразкрити убийства на щатската полиция на Мейн, допълнен от мотото Semper memento.

Винаги помни.

- Така ли? Е, не съм го писал аз.

- Уолш - каза Паркър тихо, - дай ми само няколко минути.

Полицаят изпусна част от въздуха в гърдите си.

- Имам нужда от кафе.

- В „Арабика“?