![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
Хобитът отново притвори очи. Пред вътрешния му поглед се яви удивителна картина - всеки воин в редиците на армията на Олмер му изглеждаше като малка част от мъждив пламък, в рамката на които пулсираше и трептеше гъвкаво кълбо от сива сила. В дълбочината му пламтеше ярко червено огънче и отблясъкът му се виждаше във всички останали части от тайнствения огън. Фолко напипа камата на гърдите си и отвори очи. Мътните дълбини на кръста се проясниха, те горяха с тревожно ален пламък. Сините цветя върху острието се напълваха с вътрешно сияние, изглеждаше, че те започват да се движат... Злокобни, смътни предчувствия се размърдаха в душата на Фолко, но той не можа нито да ги улови, нито да си ги изясни.
Войската на Олмер постепенно се отдалечаваше, движейки се на югоизток. Време беше да тръгват и те.
Хобитът почувства, че го побиват тръпки. Край! Край на всички предистории, изчисления и разсъждения, край на надеждите, гадаенето и предположенията. Настъпи моментът, от който започва това, за което те извървяха целия път от бойното поле в Арнор до северните предели на Еребор. Започва ловът на Олмер, започва преследването наяве!
През това време Дребосъка вече извеждаше от скришното място понитата и коня, предвидливо взет от него от коневръза. Торин припряно товареше багажа върху кончетата и Фолко се хвърли да му помага. Тримата заедно успяха някак си да качат на седлото ранения Ерднар, после внимателно се спуснаха от скалите и се качиха на седлата. През това време последните от воините на Олмер вече се скриха в далечината, но да ги следват беше от лесно по-лесно - по равнината в пухкавия сняг останаха следите на стотици и стотици копита.
От ниските, сиви облаци отново полетяха към земята редки ситни снежинки, вятърът започна да духа в гръб, като че ли подбутвайки ги. След като изминаха около две лиги, Дребосъка решително опъна юздите. Бе време да се сбогуват.
Фолко с усилие преглътна опиталата се да заседне в гърлото му буца и избърса с ръкав неочакваните сълзи. Малкото джудже, необичайно сериозно, не си губи времето за дълги разговори - и без това всичко бе уговорено. То просто махна с ръка, обърна се и, без да бърза, пое в тръс на югозапад, към едва забележимия конус на Самотната планина, водейки след себе си коня на Ерднар. Фолко и Торин постояха мълчаливо, гледайки след него, след което подкараха кончетата си по дирите на отминалата армия...
Глава 3.
УТЪПКАНАТА СЛЕДА
Духаше мразовит вятър, който караше хобита и джуджето зиморничаво да се увиват в наметалата и да се гушат по-близо до слабия огън. Над Еребор бе нависнала хладна мартенска нощ, на безоблачното небе ярко и остро сияеха безбройните звезди. Приятелите бяха проникнали далеч на изток и рисунката на съзвездията вече не беше съвсем същата като у дома. Фолко въздъхна. Чужда, чужда страна - даже небето е различно...
След като се разделиха с Дребосъка, те внимателно, през целия ден, се придвижваха подир войската на Олмер, малко изоставайки, за да не ги забележи някой патрул на ариергарда. Но вървяха уверено и знаеха, че няма да объркат пътя - през заснежената пустош минаваше отчетлива, добре видима следа.
Наоколо се простираше унила, на места пресечена от невисоки хълмове и малки падинки равнина. В низините понякога се срещаха самотно чернеещи се с голите си клони дървета. Ветровете бяха издухали снега от върховете на хълмовете, навели непроходими преспи в низините и седловините, където над снежната покривка само на места се виждаха върховете на засипаните догоре храсталаци. Жилища нямаше, всичко беше пусто и диво.
Утъпквайки си място, приятелите запалиха малък огън. След като притъпиха глада си с гореща чорба, те седяха, гледайки към пламъците, които бавно гризяха удебелената част на грамадно, сухо дърво. Чак сега двамата разбраха в каква безнадеждна работа са се забъркали и колко трудно ще бъде да се справят с дръзкия нападател тук, в родните му краища. Какво има пред тях? Преди много години Торин бе минал от Самотната планина до Железните хълмове, но въпреки това не познаваше нито тукашните места, нито пък земите на юг и на изток от границата на владенията на джуджетата. Сред сродниците му се носеха слухове, че още по-далеч, към изгрева, има други планини, където също живеят тангари - не потомци на Дурин, а като че ли от друго коляно. Можеше да се разчита на тяхната помощ, но как да ги открият и дали ще ги изведе натам преследването на Олмер? Къде да намерят храна в заснежената, необитаема пустиня?