Пазителката [bg]

— Суматоха ли? — рече подозрително. — Защо да има суматоха?

— Ами по-рано ни събудиха някакви викове и изстрели. След това всичко сякаш утихна, а после отново взе да се гърми. А ето че сега посред нощ се появявате и вие.

Торн продължаваше да се взира в мен.

— Значи сте били тук през цялото време?

Аз кимнах.

— Че къде другаде да бъдем?

Кралят се обърна към Люк, който потвърди:

— Вярно е, господарю. Не са мърдали от стаята. Пак гръбовете трябва да са били.

— Хмм, има нещо мътно в тая работа — рече Торн със зловещо изражение, от което по кожата ми полазиха мравки. — Искам да обискирате тези двамата.

— Какво точно търсим? — попита Люк.

— Ще разберем, щом го намерим — ревна Торн. — Просто изпълнявайте!

Явно бе открил липсата на пръстена. Не бях толкова сигурна за книгата, но надали се бе сетил да погледне под матрака. Придадох си възможно най-невинното изражение и се помолих на Алвис Алкумус Делф да стори същото. Успях да му хвърля крадешком един поглед и видях, че е провесил нос, преструвайки се на задрямал.

Толкова се гордеех с него!

Бяхме щателно претърсени, но без резултат. Разбира се, никой не се сети да надзърне в устата на кучето или под него. Личеше си, че Торн не е никак доволен. Впрочем аз също не бях доволна, поне не напълно. Сега той щеше да знае, че в редовете на поданиците му има предател. А последното, което исках, бе да застраша по някакъв начин Люк или семейството му. Когато групата си тръгваше, едрият екос ми хвърли тревожен поглед, който само допълнително подсили моите угризения.

Протегнах ръка и Хари Две послушно отвори уста, позволявайки ми да извадя пръстена отвътре. Избърсах го и го надянах на пръста си, като внимавах трите куки да сочат навън, за да не изчезна отново. После взех книгата и я положих в скута си.

— Ама че ужасен, противен Уъг — смръщи се Делф. — И това ми било крал.

— Да, знам — отвърнах. — Но благодарение на тази книга може и да го детронираме.

— Как така?

— Вътре са доказателствата за всички злодейства, които е причинил на екосите и гномите.

Чертите му се проясниха.

— Вярно! Можем да я дадем на Люк и той да я използва, за да разпали недоволството сред тях. Кой ще остане верен на Торн, след като узнаят как ги е кълцал за експериментите си?

— Но първо трябва да се погрижим той никога да не успее да нападне Горчилище.

— Това трябва да приключи скоро, Вега Джейн — отбеляза Делф. — Вече му е ясно, че кроим нещо.

— Ще приключи, не бери грижа. Всъщност още утре.

Делф погледна пръстена.

— Историята на дядо ти май не е била толкова проста, колкото си я мислехме.

— Нищо не е било толкова просто, колкото сме си го мислили.

За съжаление, добавих наум.