Пазителката [bg]

— По дяволите! — изкрещях. Планът ни явно бе пълен с недостатъци.

Но Сийв посочи към един тъмен ъгъл, където се виждаше метален лост между две големи зъбни колела.

— Ето оттук се отваря. Достатъчно широко, за да пропусне балона.

Сега вече го погледнах подозрително. Чак такава услужливост ми идваше в повече. Бях свикнала да се справям с инат и коварство, но безкористната доброта винаги ме хвърляше в съмнение.

— Защо ни помагаш? — поисках да знам.

Дребосъкът се усмихна и отговори с леко съскане.

— Не си падам много по кралските компании. — Той вдигна една от ноктестите си ръце. — Ние, гномите, обичаме да се ровим в земята. Затова и предполагам, че се разбираме добре с гръбовете. Видях те да даваш книгата на Люк. Чух думите му. Никакви гадни крале повече! — И той запляска от възторг, при което се разнесе шумно тракане.

Делф дръпна лоста и точно над кораба, вече почти готов за излитане, бавно се разкри голям отвор.

— Побързай — викнах му, защото отвън се чуваха стъпки. — Торн сигурно има ключ.

Барикадирахме надве-натри вратата с няколко тежки сандъка и се качихме в кораба, като хвърлихме вътре и торбите си. Делф вече бе промушил веслата в отвърстията им. На борда висеше окачен голям нож в кожен калъф.

— Това пък за какво е? — зачудих се.

— Явно за въжетата — отвърна той. И действително, те вече скърцаха, изпънати като струни от пълния балон.

Вратата се огъваше от думканията отвън, но все още държеше, благодарение и на сандъците, с които бе подпряна.

— Режете по-живо! — извика Сийв. — Размърдайте се или ще загинете.

Започнах да кълцам усърдно въжетата, не те се оказаха дебели и здрави.

— Докарайте топ! — чух Торн да реве с пълен глас.

Делф грабна ножа от ръцете ми и се залови да реже като обезумял. Вдигнах глава нагоре и видях забуленото в буреносни облаци небе. Оставаха още три въжета. Хари Две скочи върху перилата на борда и загриза едно от тях.

Обходих с очи руля, греблата и другите приспособления и се опитах да си представя как точно ще управляваме кораба. Можех да се сетя само за стотина неща, които имаше вероятност да се объркат.

По коридора с тропот търкаляха оръдието.

— А ти как ще се измъкнеш оттук? — попитах Сийв.

Той само ми показа ноктите си и за сетен път се усмихна с острите си почернели зъби.

— Докато имам ето тези тук, нищо не може ме удържа.

После се обърна и започна да рие стената зад себе си, сякаш беше от пясък.

Делф преряза едното въже, Хари Две също прегриза своето. Оставаше само последното.

Сграбчих го с две ръце и дръпнах с всичката сила, която ми даваше Дестин. То бе закрепено за метална халка, забита дълбоко в скалата, но ето че тя не издържа и се изтръгна от мястото си. Претърколих се назад и ударих глава в устройството за горещ въздух. Преди да се изправя на крака, вече летяхме. Но издигането ни не бе достатъчно бързо.