Есенната република [bg]

— Именно.

— И смяташ, че той ще бъде Привилегирован или Чудак?

— Няма да е Привилегирован — рече Бо. — Възможно е да е Чудак. Подбират ги за шпиони, защото това им осигурява предимство. Но дори и нашият шпионин да не е, това е без значение.

— Защо?

— Барутните магове не могат да виждат обикновените хора Отвъд. Чудаците също.

— Но Привилегированите могат?

— Именно. Макар че тяхното сияние е много по-слабо. Ако Привилегированият блести като огън, а Чудака сравним с фенер, то обикновеният човек е светулка. Говорим за толкова слаб блясък, че неопитният поглед може да го пропусне.

Втренчването Отвъд започваше да ѝ причинява болка. Усещаше сухота в очите си, а непосредствено зад слепоочията усещаше зараждането на главоболие.

— Има ли изобщо някаква практическа полза?

— Нужен е остър взор — рече Бо. — И практика.

— Ако това е практика, не искам да се упражнявам повече.

— Винаги съм мразил упражненията — каза Бо с топлота в гласа. — Но няма друг начин човек да стане по-добър. Няма друг начин да станеш по-умен и по-силен от онези, които искат да те наранят. А когато си Привилегирован… всички го искат.

Струваше ѝ се, че самите ѝ вътрешности напират да изскочат. Нима бе възможно човек да поддържа това състояние продължително време? Самата представа за подобно нещо я потрисаше.

— Помниш ли колко мразеше лорд Ветас?

Нила едва не изтърва концентрацията си. Не каза нищо, защото не се доверяваше на гласа си.

— Помниш ли как те е карал да се чувстваш безпомощна? — прошепна Бо. — Припомни си цялата тази омраза, спомни си гнева, съсредоточи ги и ги задели настрана. Недей да размишляваш над тях, това само ще те ожесточи. Задели ги и ги използвай като напомняне защо никога повече не искаш да бъдеш безпомощна. Вземи слабостта си и я направи своя сила. Ти ще бъдеш могъща Привилегирована, Нила. По-силна от всеки, когото съм познавал. По-силна от мен. Само че ще трябва да положиш усилия.

За втори път Нила едва не развали концентрацията си, този път от смях. Тя — могъща? По-силна от Бо? Това ѝ се струваше нелепо.

— А колко силен си ти?

— Порядъчно. Имам си своите слабости, но ги компенсирам с коварство.

— Това не ми се вижда честно.

— Лъжата и измамата са допустими, когато става дума за живота ти. А това винаги е така, когато говорим за кралската кабала. Един ден можеше да я оглавя. Особено след като узнах редица… тайни.

— Какви тайни?

— Древно магьосничество. Като например как да нагъвам същината на Отвъд около себе си, така че да оставам невидим за Привилегировани и Чудаци.

— И кой те научи на това?

Сега в гласа му имаше веселие:

— Една много възрастна жена. Тя ме научи на много неща, на които вероятно не е трябвало да ме научава. В крайна сметка самата тя си изпати от тях. — Бо замълча. — Има още нещо за същината на Привилегирования, което трябва да знаеш.

— Само едно?

— Да, но то е доста лично.

Сърцето на Нила трепна. Какво ли щеше да се окаже?

— Нима? — Тя държеше мистичния си поглед съсредоточен върху тъмното пространство на север от адранския лагер в търсене на някакво движение. Мислено благодари на боговете, че Бо не може да види червенината по страните ѝ в тъмното.