Есенната република [bg]

— Инспекторе?

Гласът изтръгна Адамат от неспокоен сън и той осъзна, че е отпуснал глава върху облегалката пред себе си. Побърза да разтърка чело, за да заличи навярно образувалата се червена диря, и се изправи.

— Кажете?

— Генералът току-що започна закуската си. Кани ви да се присъедините към нея.

При споменаването на закуска Адамат едва не припадна. Болката и умората не му бяха оставили време да мисли за храна, но сега самата идея накара стомаха му да заръмжи като пещерен лъв.

Инспекторът и водачката му отново излязоха навън, този път само за да прекосят улицата. Къщата, в която адютантът го въведе, най-вероятно принадлежеше на местния свещеник: двуетажна постройка с тухлена фасада и зелени капаци.

Във всекидневната ѝ Адамат с изненада зърна на почетното място на масата да седи познато лице: лейди Винцеслав, собственичката на Крилете на Адом. Носеше бялата униформа със златен шарф на наемнически ръководител — по-скоро формалност, предположи Адамат. Тя нямаше опит в ръководенето на битки.

Генерал Абракс седеше насреща ѝ, облечена в подобна униформа. При появата на Адамат тя се изправи.

— Инспекторе — поздрави Абракс. Гледаше го вежливо, суровото ѝ лице не изразяваше нищо.

— Генерал Абракс. — Адамат се ръкува с нея, сетне се обърна към другата жена. — Милейди, нямах представа, че сте тук.

Това можеше да усложни нещата. Абракс имаше репутацията на строга жена, но Адамат смяташе, че ще успее да я убеди да му помогне. Лейди Винцеслав нямаше да отстъпи пред молбите му.

— Инспекторе, разбрах, че имате вести от Тамас. — Винцеслав отпи от чая си.

Адамат преглътна безшумно. Отбеляза си, че не го поканиха да седне.

— Простете, милейди, но не е така.

Дамата се навъси.

— Адютантът заяви, че сте загатнали именно това.

— Не съм имал намерение да подвеждам — рече Адамат. — Просто казах, че действам по поръчение, възложено ми от фелдмаршал Тамас.

— Разбирам. — Нова глътка чай. Все още никаква покана. — Що за заповед ви е дал покойният фелдмаршал, че се чувствате длъжен да я изпълните?

Адамат започна да претърсва паметта си в дирене на заповед, писмена или устна, която Тамас да е отправил, преди да изчезне в Кез.

— Никаква, милейди.

Винцеслав въздъхна тихо. Абракс присви очи насреща му. И двете мълчаха.

— Милейди, аз…

— При последната ни среща — рече дамата, — вие ме разследвахте по подозрение в измяна. Разбирам, че сте изпълнявали заповеди, но това не променя обстоятелствата. Надявам се, че сега сте дошли с добри новини.

Лейди Винцеслав нямаше да се подлъже по нито една от историите, които Адамат бе способен да съшие, излишно беше и да опитва да апелира към патриотизма ѝ — тя вече правеше всичко възможно за родината си. На какво друго можеше да разчита тогава?

Реши да се позове на прагматизма ѝ.

— Вчера сутринта пристигнах в адранския лагер заедно с Привилегирования Борбадор и взвод от Тамасовите Железни оси с намерението да арестувам генерал Кет по обвинение в спекула и да освободя Таниел Двустрелни от ареста.