Есенната република [bg]

Той не иска да го стори.

— Смяташ, че изобщо не е трябвало да вземаш Адамат и Олдрич със себе си — тихо каза Нила.

Бо изсумтя, но не каза нищо.

— Права ли съм?

— Разбира се, че не трябваше. Това само усложни нещата. Определено ни помогна да си уредим среща с Хиланска, но заедно с това застраши живота им, а за нас създаде пречки. Ако бях сам, щях да се промъкна в лагера, да изтръгна с мъчения истината от неколцина ключови хора и пак така незабелязано да изчезна.

Странен беше начинът, по който Бо изразяваше съжаление, че е застрашил нечий друг живот, а още в следващото изречение изтъкваше желанието си да измъчва невинни войници. За Нила тези неща бяха взаимоизключващи се — и въпреки това продължаваше да смята, че Бо е добър човек. Може би грешеше? А може би нещата не бяха толкова прости?

Бо махна небрежно с ръка сякаш в отговор на нещо неизказано от нея.

— Вече трябва да е в безопасност.

— Сигурен ли си?

— Липсата на затворниците със сигурност трябва да е била установена досега — отвърна Бо. — Ако Хиланска искаше да вдигне врява, равнината отдавна щеше да гъмжи от патрули. Щяха да изпратят и конници подир отпътувалия полковник. Не. Хиланска ще потули нещата. Може би не разполага с хората или с времето да организира търсене. — Главата на Бо се наклони към Нила и тя различи смътните очертания на усмивка върху лицето му. — Може би убиецът със стопената глава ги е обезкуражил.

Нила преглътна. Не искаше да говори за това. Бездни, дори не искаше да си го спомня. Усещането за топящия се под пламъците череп щеше да ѝ носи кошмари месеци наред. Тя потръпна.

— Какво точно чакаме тук?

— Шпиони — отвърна Бо.

Нила нямаше как да не се намръщи.

— Шпиони? Тук? Та нали нищо не се вижда!

— Недей да гледаш към лагерните огньове. Дори и от това разстояние те замъгляват взора.

Тъкмо това правеше до този момент, изпълнена с желание да спи някъде на топло тази вечер. С тракащи зъби тя се притисна по-близо до Бо.

— Застанали сме насред нищото. Защо му е на някой шпионин да идва тук?

— За да заобиколи часовите — рече Бо. Нила различи очертанията на ръката му, когато той посочи. — Тук долу е лагерът на Хиланска. А пък ето там — магьосникът посочи на юг — на около десетина километра се намира лагерът на Кет. Отвъд нея са кезианците. Там — и той посочи на северозапад — лагеруват наемниците от Крилете на Адом, които са дългогодишни служители на Адро.

— Отдръпнали са се на разстояние, докато работодателите им се бият помежду си?

— Именно — с одобрителен тон потвърди Бо. — Поради настъпилото разделение в армията Хиланска надали изпитва доверие към собствените си хора, затова неговият шпионин няма да мине през препятствията на юг, а ще се отправи на север, като се преструва на пътуващ за столицата куриер. Но ще следва пътя само около три километра, след което рязко ще свие и ще тръгне насам. От това място може да продължи към кезианския стан, лагера на Кет или към наемниците — зависи къде е връзката му.