![Вратите на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/7/vratite-na-rim-bg-download.jpg)
Вратите на Рим [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-594-0
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Вратите на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
„Зашеметяващо действие и неотслабващо темпо — страхотно четиво!“ Бърнард Корнуел
„Богат и завладяващ роман, който увлича читателя в една изключителна епоха и в живота на един изключителен човек!“ Дейвид Гемел
Когато двамата се отдалечиха, Гай и Марк се спогледаха с блеснали от вълнение очи.
— Ще е суров учител, но бързо ще разбере какви таланти има в ръцете си — прошепна Марк.
— Ще разбере, че ние сме последното му голямо дело, преди да умре — продължи Гай въодушевено.
— Аз ще съм най-великият боец с меч на света! Ще ми помага това, че още от дете всяка нощ разтягам ръцете си — продължи Марк.
— Ще те нарекат Биещата се маймуна — каза Гай с престорено благоговение.
Марк запокити шепа сено в лицето му и двамата се вкопчиха един в друг в привидна ярост. Гай се озова отгоре и възседна гърдите на приятеля си.
— Аз ще съм малко по-добър, но твърде скромен, за да те излагам в присъствието на жени.
Изпъчи се гордо и Марк го бутна отново в сеното. Седнаха да си починат за миг, задъхани и изгубени в мечти.
Накрая Марк каза:
— Всъщност ти ще управляваш това имение като баща си. Аз нямам нищо, ти знаеш, че майка ми е уличница… не, не казвай нищо. И двамата чухме баща ти да го казва. Нямам друго наследство освен името си, а то е опетнено. Виждам бъдеще само в армията, където поне рождението ми е достатъчно благородно, за да ми позволи да постигна високи постове. Ако Рений ни обучава, това ще помогне и на двама ни, но най-вече на мене.
— Ти винаги ще ми бъдеш приятел. Нищо не може да ни раздели — каза Гай. Гледаше го в очите. — Заедно ще намерим пътя си.
Кимнаха и си стиснаха ръцете, за да потвърдят договорката. В същия момент в сеновала се пъхна една глава, а след нея се появи познатата огромна фигура на Тубрук.
— Бързо идете да се измиете. Когато свърши с баща ви, Рений ще иска да ви види.
Те се изправиха. Очевидно бяха нервни.
— Жесток ли е? — попита Гай.
Тубрук не се усмихна.
— Да, жесток е. Най-коравият мъж, когото съм виждал. Печели двубоите, защото другите изпитват болка и се плашат от смърт и осакатяване. Той е по-скоро меч, отколкото човек, и ще направи и двама ви корави като себе си. Може би никога няма да му благодарите, по-скоро ще го мразите, но това, което ще ви даде, ще спасява живота ви неведнъж.
Гай го погледна въпросително.
— Ти познаваш ли го отпреди?
Тубрук се изсмя — кратко, сухо, безрадостно изсмиване.
— Би могло да се каже. Той ме обучаваше, докато бях роб.
Очите му блеснаха на слънцето, когато се обърна и излезе.
Рений стоеше широко разкрачен, стиснал ръце зад гърба си. Изгледа навъсено седналия Юлий.
— Не. Ако някой ни прекъсне, веднага си заминавам. Ти искаш синът ти и синът на оная уличница да станат войници. Аз знам как да го направя. Цял живот това правя. Понякога се научават само как да нападат неприятеля, понякога изобщо не се научават. Оставил съм доста такива в плитки гробове в чужда земя.
— Тубрук ще иска да говори с тебе, за да разбере как напредват. Преценката му обикновено е вярна. В края на краищата ти си обучавал и него — каза Юлий в опит да си възвърне изгубената инициатива.
Този мъж беше съкрушаваща сила. От мига, в който бе влязъл в стаята, бе овладял разговора. Вместо да изложи по какъв начин иска да се води обучението на сина му, както възнамеряваше, Юлий усети, че се отбранява, че отговаря на въпроси за имението си и условията за обучение. Знаеше какво няма, а не какво има.
— Те са много млади и…
— Ако бяха по-големи, щеше да е късно. Разбира се, можеш да вземеш мъж на двадесет години и да го направиш добър войник. Но едно дете може да бъде оформено като непробиваем метал. Някои ще кажат, че дори и сега е твърде късно и че истинското обучение трябва да започне на пет години. Според мене десет години е най-добрата възраст, за да се осигури правилно развитие на мускулите и дробовете. Ранното обучение може да пречупи духа им; по-късно духът вече твърде трайно се е насочил в погрешни посоки.
— Съгласен съм до известна…
— Ти ли си истинският баща на момчето на уличницата? — попита Рений небрежно, сякаш ставаше дума за времето.
— Какво? Богове, не! Аз…
— Добре. Иначе щеше да е по-сложно. Приемам едногодишния договор. Давам дума. Доведи момчетата в двора на конюшнята след пет минути. Видяха ме, че пристигам, значи трябва да са готови. Ще ти докладвам в тази стая. Ако не могат да дойдат, бъди така добър да ме известиш. Приятен ден.
Обърна се и излезе. Юлий въздъхна в смесица от учудване и доволство.
— Може би е точно човекът, който ни трябва — каза той и се усмихна може би за първи път тази сутрин.
Глава 5
Първото, което им казаха, беше, че трябва да се наспиват добре през нощта. Цели осем часа — от преди полунощ до зори — ги оставяха на мира. През цялото останало време или ги обучаваха, или ги възпитаваха, или трябваше да тъпчат храна в устата си в бързи, откраднати моменти.