Вратите на Рим [bg]

Юлий повика един от робите, които събираха залозите, и му даде един ауреус, като в замяна получи синя плочка. След по-малко от минута дребният мъж се отмести настрана с дълъг скок и леко прокара меча си по корема на другия. Кръв шурна от раната и публиката избухна във викове и проклятия. Юлий беше спечелил два ауреуса срещу единия заложен и доволен прибра печалбата. При всеки следващ сблъсък питаше Тубрук кой ще спечели. Разбира се, след първата схватка резултатите ставаха все по-трудни за предвиждане, но този ден окото на Тубрук нямаше грешка. При четвъртата схватка всички седящи наоколо се мъчеха да чуят какво казва той и веднага викаха събирачите на залози.

Тубрук се забавляваше.

— Следващата схватка е на живот и смърт. Прогнозите са в полза на коринтянина Александър. Никой досега не го е побеждавал, но противникът му е от Южна Италия, също е много страшен и никога не е бил побеждаван в двубоите до първа кръв. В този момент не мога да реша кой ще спечели.

— Кажи ми веднага щом разбереш. Приготвил съм десет ауреуса за сделката — всичките ми печалби и първоначалният ми залог. Днес окото ти е безпогрешно.

Юлий повика събирача на залози и му каза да стои наблизо. Никой от околните зрители не искаше да залага, защото усещаха колко несигурен е моментът и чакаха сигнал от Тубрук. Гледаха го със затаен дъх, наострили уши за думите му.

— Какви са алчни римляните — прошепна Гай и двамата с Марк се спогледаха усмихнати.

Вратите отново се отвориха и Александър и Енций влязоха. Римлянинът носеше стандартна броня, покриваща дясната му ръка от врата до китката, и меден шлем над тъмните железни люспи. В лявата си ръка държеше червен щит. Единствените други дрехи по него бяха препаската на бедрата и парчетата плат, увити около стъпалата и глезените. Имаше мощна физика и малко белези, макар че една набраздена изпъкнала линия бележеше лявата му ръка от китката до лакътя. Поклони се на Корнелий Сула и поздрави тълпата пръв, преди чужденеца.

Александър уверено се приближи към средата на арената. Беше облечен по същия начин, но се различаваше по цвета на щита — син.

— Не е лесно да се предвиди — каза Гай. — Така, както са в броня, изглеждат като братя.

— С изключение на кръвта — изсумтя баща му. — Гъркът не прилича на италиеца. Има други, фалшиви богове. Вярва в неща, за които един почтен римлянин дори не би помислил.

Каза го, без да обръща глава, взрян в мъжете на арената.

— Но ще заложиш ли на такъв човек? — попита Гай.

— Ще заложа, ако Тубрук смята, че ще спечеля — беше отговорът, придружен с усмивка.

Сигнал за схватката трябваше да е изсвирването с овнешки рог. Той беше закрепен в медни стегалки на първия ред и един нисичък брадат мъж чакаше да му дадат знак, за да го надуе. Двамата гладиатори пристъпиха един към друг и звукът на рога отекна над пясъка.