Вратите на Рим [bg]

Рений посрещна атаката на последния лъв, който идваше отляво. Робът, който го пазеше, беше повален от удара и атакуващият лъв се отправи към гладиатора. Лапите му нанесоха силен удар, големите черни нокти бяха досущ остриета на копия, готови да пронизват и разкъсват. Рений го удари в гърдите. Зейна рана, бликна лепкава тъмна кръв, но острието се плъзна по гръдната кост. Рений получи удар в рамото и беше чист късмет, че челюстите изтракаха там, където се намираше само допреди миг. Гладиаторът се претърколи и скочи на крака, стиснал меча си. И когато животното се обърна към него, беше готов и заби острието в подмишницата и сърцето. Силата напусна животното за миг, сякаш стоманата я беше изсмукала. Лъвът лежеше и кръвта му изтичаше в пясъка, но още беше жив и пъхтеше. Леко ръмжене излезе от кървавите му гърди, когато Рений се приближи и извади от колана си кама. Червена слюнка покапа по пясъка, докато разкъсаните дробове се мъчеха да се изпълнят с въздух.

Рений заговори тихо на животното — никой не чуваше думите му. Сложи ръка на гривата му и го потупа разсеяно, сякаш свирепият звяр беше старо любимо куче. После заби ножа в гърлото му и всичко свърши.

Тълпата си пое дъх, сякаш за първи път от часове, после се чуха смехове — напрежението започна да се разсейва. Четирима мъже лежаха мъртви на пясъка, но Рений — старият боец — още стоеше прав, макар явно да бе изтощен. Започнаха да скандират името му, но той се поклони бързо и бързо се запъти към потъналата в сенките врата, за да излезе от арената.

— Бързо го настигни, Тубрук. Знаеш най-голямата ми цена. Една година, запомни. Цяла година служба.