Кървави книги (Том 5) [bg]

- Добре се погонихме, а? - каза задъхано той.

Момичето не отговори - или не го беше чуло, или продължаваше да го разиграва.

Инвеститорът тръгна по хлъзгавите плочки.

- На теб говоря.

Когато се озова на броени крачки от непознатата, тя се обърна. Не беше момичето, което бе преследвал дотук, нито онова, което бе видял преди два дни. Беше различна девойка. Смаяният поглед на Гарви се задържа за няколко секунди върху непознатото лице, после се премести върху детето, което момичето държеше в ръце. Беше сукалче като всяко новородено и беше впило уста в младата гръд със същия глад. Но през четиресет и няколко годишния си живот Гарви никога не бе зървал подобно същество. Обзе го отвращение. Да види, че момичето кърми бебе, беше достатъчно шокиращо, но обликът на това нещо, което не приличаше нито на човек, ни на животно, беше повече, отколкото стомахът му можеше да понесе. Дори демоните в ада имаха по-симпатичен вид.

- Какво, за бога...

Момичето видя потресената му физиономия и избухна в смях. Той поклати глава. Детето протегна един уродлив крайник и стисна гърдата на кърмачката за по-добра опора. Жестът превърна погнусата на Гарви в ярост. Като пренебрегна протестите на девойката, той изтръгна отвратителното същество от ръцете й, усети как лъскавото, безформено телце се гърчи под пръстите му и го запрати с всички сили в отсрещната стена. Бебето се удари в плочките и изплака, после млъкна. Майката изплака на свой ред и изтича до явно лишеното от кости тяло, в което бе зейнала голяма рана. Създанието протегна един от многобройните си крайници - имаше поне шест - и се помъчи да докосне разплаканото й лице. Тя го взе в обятията си и по корема й се стече лъскава течност.

От вътрешността на комплекса долетя вой. Гарви не знаеше кой вие, но нямаше съмнение, че воят е предизвикан от предсмъртния писък на детето и от засилващия се рев на майката, при това звучеше по-страховито и от двете. Богаташът не притежаваше голямо въображение. Всичките му фантазии се въртяха около пари и жени. Когато чу този вой обаче, в съзнанието му нахлуха кошмарни видения. Не бяха образи на чудовища, защото му беше трудно да си представи нещо, което не е виждал. Не бяха картини, а по-скоро чувства, породени от костния му мозък. Гневът, който го бе обзел, изчезна, а с него се изпари и цялата му смелост. Той потрепери и избяга ужасен от залата, а сянката му подскачаше пред него по пода на притъмняващия коридор.

Беше загубил всякакво чувство за ориентация. Зави в погрешна посока; при следващото разклонение пак. След малко осъзна грешката си и направи опит да се върне, но тогава се обърка съвсем. Всички коридори си приличаха: бяха с идентични плочки и еднакво тъмни. След всеки ъгъл попадаше в зала, през която не беше минавал, или се озоваваше в задънен проход. Паниката му нарасна. Воят беше секнал и Гарви чуваше само дрезгавото си дишане и проклятията, които сипеше под нос. Ако някой беше виновен за сегашните му страдания, това беше Кахун и той се закле, че ще му го върне тъпкано - ще изпочупи лично костите му, ако трябва. Мисълта го поободри и Гарви продължи да тича. Беше толкова зает да крои планове за отмъщение, че не осъзна, че е бягал в кръг, докато не влетя отново в познатата зала. Мъртвото бебе лежеше изоставено на пода, а майката беше изчезнала.