Кървави книги (Том 5) [bg]

- Керъл!

Тя не се обърна, дори не забави крачка. Наложи се да подтичва, за да я настигне - гледка, която несъмнено развесели останалите минувачи.

- Керъл. - Хвана я за ръката и тя най-после спря. Той я заобиколи, за да я погледне в очите, и видя, че плаче. Това го шокира и смути; сълзите й го ужасяваха почти колкото собствените му сълзи.

- Предавам се - каза Джери и се помъчи да се усмихне. - Филмът беше шедьовър.

- Нима?

Шегата му не я успокои; лицето й беше подпухнало от страдание.

- Недей. Моля те. Не съм... („Добър в извиненията“, искаше да добави той, но понеже наистина не беше, не успя да каже дори това.)

- Няма значение - промълви Керъл. И Джери разбра, че не е сърдита, а просто нещастна.

- Хайде да се върнем в апартамента.

- Не искам.

- Но аз искам - отговори той и този път беше напълно искрен. - Да не говорим на улицата.

Спря такси. Докато пътуваха към Кентиш Таун, никой не продума. После, докато се изкачваха по стълбите към неговия етаж, Керъл отбеляза:

- Мирише гадно.

И наистина: във въздуха имаше някаква силна, кисела миризма.

- Някой е бил тук - каза разтревожено Джери и избърза към вратата на апартамента. Тя зееше с разбита брава, от касата стърчаха трески. Той изруга.

- Какво има? - попита зад гърба му Керъл.

- Разбили са вратата.

Влезе в жилището и светна лампата. Вътре цареше пълна бъркотия. Картините бяха изпочупени, възглавниците разпорени, мебелите - на парчета. Джери се втренчи в хаоса и затрепери, а Керъл обиколи стаите и установи, че нито една не е била пощадена.

- Това е нещо лично, Джери.

Той кимна.

- Ще се обадя в полицията, а ти виж какво липсва.

Джери се размърда вдървено, беше пребледнял. Докато крачеше вяло из апартамента и проучваше щетите, като вдигаше счупени вещи и затваряше отворени чекмеджета, той си представи колко са се забавлявали крадците с дрехите и личните му принадлежности.

Бяха струпали снимките му в ъгъла на спалнята и се бяха изпикали върху тях.

- Полицаите са на път - съобщи Керъл. - Казаха да не пипаме нищо.

- Късно е - промърмори той.

- Какво са взели?

- Нищо. - Всичко ценно беше тук: видеото, касетофона, кредитните карти, малкото бижута, които притежаваше.

Тогава се сети за архитектурните планове. Върна се във всекидневната и прерови отломките, но не ги намери и това не го изненада.

- Гарви.

- Какво за него?

- Дошъл е за плановете на комплекса. Или е изпратил някого.

- Но защо? - попита тя, като оглеждаше хаоса. - И без това щеше да му ги дадеш.

Джери поклати глава.

- Трябваше да те послушам, когато ми каза да стоя далеч от него.