Кървави книги (Том 5) [bg]

Джери й запуши устата и направи нов тласък. Беше два пъти по-тежък от нея.

- Спри.

Той затвори очи. Керъл му повтори да спре, този път с ярост в гласа, но Джери продължи да се движи все по-бясно. Понякога, когато беше наистина разгорещена, тя сама го караше да се движи така, дори го умоляваше. Но сега го ругаеше и заплашваше, и думите й го настървяваха още повече, въпреки че той не изпитваше удоволствие, а само напрежение, дискомфорт и нуждата да се изпразни.

Тя започна да се бори с него, като дереше гърба му и го дърпаше за косата; мъчеше се да отмести лицето на насилника от врата си. Джери си помисли, че Керъл ще го намрази и така най-после ще постигнат хармония, после мисълта се изгуби в усещанията.

Той свърши и се претърколи от нея.

- Копеле...

Гърбът го болеше. Когато се надигна от леглото, по чаршафите остана кръв. Прерови хаоса във всекидневната и намери здрава бутилка уиски. Чашите обаче бяха изпочупени, а не му се искаше да пие направо от шишето. Джери се облегна на стената, която беше приятно хладна под изранения му гръб; не се гордееше с постъпката си, но и не изпитваше угризения. Входната врата се отвори и затвори с трясък. Той остана неподвижен, докато стъпките на Керъл не заглъхнаха по стълбището. Тогава се разплака, макар че не беше сигурен защо го прави. Накрая пристъпът премина, Джери отиде в кухнята, намери чаша и се напи до самозабрава.

Кабинетът на Гарви изглеждаше впечатляващо; беше го декорирал по примера на един познат съдебен изпълнител. Всички лавици бяха запълнени с книги, купени на килограм, а килимът и стените бяха в убити цветове сякаш в резултат на наслагван с години цигарен дим. Когато не можеше да заспи, какъвто бе и сегашният случай, той се оттегляше в кабинета си, сядаше на кожения стол зад просторното бюро и се унасяше в мечти за ред и законност. Не и тази вечер обаче; днес мислите му бяха обсебени от друго. Каквото и да правеше, те неизменно се връщаха към „Леополд Роуд“.

Не помнеше почти нищо от станалото при басейна. И това го тревожеше, защото Гарви се гордееше с отличната си памет. Нямаше да се издигне до сегашното си положение, ако не помнеше лица и извършени услуги. Стотици хора работеха за него и нямаше портиер или чистач, към който да не може да се обърне по малко име.

Но от събитията на „Леополд Роуд“ бяха изминали едва трийсет и шест часа, а си спомняше толкова малко - как момичетата го обграждат, мятат въжето на врата му и го отвеждат в някаква противна зала. Картините от случилото се там бяха като фигурите в басейна - неясни, но страшно обезпокоителни. Беше преживял нещо ужасяващо и унизително, но какво?

Гарви не обичаше неизяснените въпроси. Щом беше изправен пред мистерия, щеше да я разреши и да си понесе последствията. Затова беше изпратил Чендамен и Фрайър да потрошат жилището на Кахун. Ако това бе някакъв сложен капан, измислен от враговете му, то Кахун несъмнено участваше в подготовката. Планът не беше негов, разбира се; той беше просто един изпълнител. Но съсипаният апартамент щеше да покаже на неговите господари, че Гарви смята да се бори. Нещо повече - така се сдоби с плановете на комплекса, които сега лежаха на бюрото му. Беше ги разучавал отново и отново с надеждата, че това ще опресни спомените му. Уви.