Кървави книги (Том 5) [bg]

- Някакъв проблем?

- Сигурно е заключена отвътре.

- Не можем ли да влезем от другаде?

- Би трябвало да можем. Искате ли да почакате тук, докато намеря задния вход?

Гарви погледна часовника си.

- Две минути - каза той. - После си тръгвам, защото имам други ангажименти.

И остана във все по-тъмния коридор, докато светлината на фенера се отдалечаваше. Не харесваше този Кахун. Беше твърде гладко избръснат и носеше италиански обувки. Но проектът - виж, проектът му харесваше. Допадаха му басейните и допълнителните съоръжения, еднаквият им дизайн и баналните украси. За разлика от много други, той намираше общинските учреждения - болници, училища, дори затвори - за успокояващи. Те му напомняха за обществения ред и му вдъхваха сигурност. По-добре да живее в един прекалено организиран свят, отколкото в хаос, защото хаосът го плашеше.

Пурата пак беше угаснала. Гарви я захапа и извади клечка кибрит. Когато я запали, зърна някаква гола девойка - стоеше в коридора пред него и го гледаше стреснато. Зърна я само за миг, защото изпусна клечката и тя угасна, но продължи да вижда образа й в съзнанието си. Беше съвсем млада, на не повече от петнайсет, и имаше заоблени форми. Голата й фигура блестеше от пот и изглеждаше толкова съблазнително, че можеше спокойно да е плод на фантазиите му. Той захвърли остатъка от пурата и запали нова клечка, но красавицата беше изчезнала; само сладкият аромат на тялото й продължаваше да витае във въздуха.

- Момиче?

Копнееше да види пак голите й форми и уплашените й очи.

- Ехо?

Пламъкът на новата клечка осветяваше едва метър и половина - два от протежението на коридора.

- Там ли си?

Момичето не можеше да е далеч. Той запали трета клечка и тръгна да го търси, но беше направил само няколко крачки, когато чу шум зад гърба си. Обърна се рязко и срещу стреснатото му лице проблесна фенерче. Беше господин Италиански обувки.

- Няма друг вход.

- Да ме ослепите ли искате? - попита гневно Гарви.

Джери наведе фенера.

- Съжалявам.

- Не сме сами, Кахун. Видях едно момиче!

- Момиче?

- Познавате ли го?

- Не.

- Беше чисто голо и стоеше на няколко крачки от мен.

Джери го изгледа смутено. Със сексуален маниак ли си имаше работа?

- Казвам ви, видях това момиче - каза ядосано богаташът. - Даже щях да го хвана, ако не бяхте... - Той се обърна пак към противоположния край на коридора. - Я светнете насам.

Джери изпълни нареждането, но коридорът беше празен.

- По дяволите! - изруга Гарви с неподправено разочарование. -Добре, да се махаме.

- Проектът има потенциал - заяви по-късно той, докато се разделяха на външното стълбище. - Разполагате ли с общ план на мястото?

- Не, но ще се постарая да намеря.

- Направете го - каза инвеститорът, като запали нова пура. - И ми изпратете по-подробно изложение на идеите си. Тогава ще говорим пак.