Убийството на прислужницата [bg]

Филикс Хърн мислеше: „Няма да се бавят дълго. Въпросът е да не си изпусна нервите. Това са английски полицаи, изключително учтиви английски полицаи, които задават въпроси, като спазват стриктно правилата на съда. Дяволски трудно е да скриеш страха. Мога да си представя лицето на Далглийш, ако реша да обясня. Извинявайте, инспекторе, ако изглеждам ужасЂн от вас. Реакцията е напълно инстинктивна, номер на нервната система. Мразя подлагането на разпит, особено ако е под формата на любезен внимателно планиран разговор. Имам известен опит с това от Франция. Възстановил съм се напълно от последиците, нали разбирате, с едно малко изключение – склонен съм да си изпускам нервите. Това е чист, гаден страх и нищо повече. Сигурен съм, че ще ме разберете, хер инспектор. Въпросите ви са много разумни. За съжаление, аз не вярвам на разумни въпроси. Разбира се, не бива да се преувеличава. Това е несъществено отклонение. Сравнително малка част от живота си човек прекарва в разпити в полицията. Аз се отървах леко. Дори ми оставиха няколко нокътя на пръстите на ръцете. Просто се опитвам да обясня, че може да ми се стори трудно да дам отговорите, които искате“.

Стивън се обърна.

– Какво ще кажете за адвокат? – внезапно попита той. – Не трябва ли да извикаме Джефсън?

Майка му, която не откъсваше очи от сплетените си пръсти, вдигна поглед.

– Матю Джефсън пътува из Европа. Лайънел е в Лондон. Можем да поканим него, ако мислиш, че е необходимо.

В гласа ѝ имаше въпросителна нотка. Дебора извика импулсивно.

– О, мамо! В никой случай Лайънел Джефсън! Това е най-надутият досадник на света! Нека да изчакаме да ни арестуват, преди да му кажем да добръмчи тука. Освен това той не е по наказателните дела. Разбира само от тръстове, клетвени декларации и документи. Почтената му душа ще се разтърси до дъно. Не може с нищо да помогне.

– Ами ти, Хърн? – попита Стивън.

– Аз ще се справя без помощ, благодаря.

– Трябва да ти се извиним, че те забъркахме в това – каза Стивън строго официално. – Това е неприятно за теб и може да ти създаде неудобства. Не знам кога ще можеш да се върнеш в Лондон.

Филикс си помисли, че е по-редно това извинение да се отправи към Катерин Бауърс. Стивън очевидно бе решил да пренебрегне момичето. Наистина ли този млад арогантен глупак вярваше, че тази смърт е просто въпрос на неудобство и неприятности? И той погледна към мисис Макси, докато казваше:

– Много ще се радвам да остана, доброволно или принудително, стига да мога да помогна с нещо.

Катерин енергично уверяваше всички в същото, когато мълчаливият сержант скочи и застана мирно. Вратата се отвори и влязоха трима цивилни полицаи. Началника на полицията Манинг те вече познаваха. Той им представи набързо придружаващите го главен инспектор Адам Далглийш и сержант Джордж Мартин. Пет чифта очи се обърнаха едновременно към по-високия непознат и в тях имаше страх, чудене или откровено любопитство.