Убийството на прислужницата [bg]

– Или част от изпочупената колекция от стъклени животни от стаята на мис Джъп.

– Възможно е.

– Виждам че имате малка лепенка от външната страна на пръста на дясната си ръка. Какво му има на пръста ви?

– Малко се ожулих. Закачих с ръка кората на дърво. Това е най-вероятното обяснение. Не си спомням как точно е станало, а забелязах кръвта, когато се прибрах в стая-та. Лепнах тази лепенка, преди да си легна, но при други обстоятелства отдавна да съм я свалил. Ожулването не е нищо особено, но аз трябва да си пазя ръцете.

– Може ли да погледна?

Макси пристъпи напред и постави ръката си с дланта надолу на бюрото. Далглийш забеляза, че тя не трепери. Той хвана ъгълчето на лепенката и я свали. Двамата се вторачиха в побелялата кожа под лепенката. Макси не показваше никакви признаци на тревожност. Разглеждаше ръката си с вид на познавач, който снизходително изучава изложба, която едва ли заслужава вниманието му. Взе лепенката, сгъна я внимателно и я запрати точно в кошчето за боклук.

– На мене това ми прилича на порязано – каза Далглийш. – А би могло, разбира се, да бъде и одраскано с нокът.

– Би могло, разбира се – съгласи се веднага неговият заподозрян. – Но ако беше така, щяхте да намерите кръв и кожа под нокътя, извършил одраскването. Съжалявам, но не помня как точно ми се е случило. – Той отново погледна пръста си и добави: наистина изглежда като малко порязване, но е смешно малко. След два дни няма да се вижда. Сигурен ли сте, че не искате да го фотографирате?

– Не, благодаря – отговори Далглийш. – Фотографирахме нещо много по-сериозно на горния етаж.

Изпита задоволство, когато видя ефекта от своите думи. Докато разследването на този случай се водеше от него, никой от заподозрените нямаше и да помисли, че може да се оттегли в своя личен свят на безразличие или цинизъм, за да се крие от ужаса на случилото се в стаята на горния етаж. Той изчака малко и след това продължи безжалостно.

– Искам да съм пределно ясен за тази южна врата. Тя води право до стъпалата, по които се качваш в старата детска стая. В такъв смисъл мис Джъп спи в част от къщата, за която може да се каже, че има собствен вход. Следователно, в почти самостоятелен апартамент. Щом кухнята се затвори за вечерта, тя може да приеме всеки на гости без риск да бъде разкрита. Ако вратата е оставена незалостена отвътре, всеки може да има лесен достъп до нейната врата. Вие казвате, че южната врата е оставена незалостена за вас от девет часа вечерта, когато е свършила вечерята, до малко след единайсет, когато сте се върнали, или може да се каже, че през това време всеки би могъл да има достъп до къщата през южната врата?

– Да, така ми се струва.

– Няма как да не знаете със сигурност, мистър Макси, дали може, или не може.

– Да, може. Както сигурно сте видели, вратата има два тежки лоста и вградена в нея ключалка.

– Не сме използвали ключалката от години. Сигурно някъде има ключове. Майка ми трябва да знае. Свикнали сме да държим вратата затворена през деня и залостена през нощта. През зимата обикновено е залостена през цялото време и почти не се използва. Има една друга врата за кухнята. Доста сме небрежни със заключването, но никога не сме имали неприятности тука. Дори да заключвахме внимателно вратите, в къщата пак могат да влязат крадци. Всеки би могъл да се вмъкне през френските прозорци в гостната. Ние ги затваряме, но стъкло лесно се чупи. Винаги сме си мислили, че не си струва да се тревожим много по въпросите на сигурността.