Убийството на прислужницата [bg]

Фелтман, съдебният лекар, оплешивял, закръглен и по природа приповдигнат, сякаш под постоянен натиск да прояви професионалната си неуязвимост пред лицето на смъртта, събираше инструментите си в черно куфарче. Далглийш беше работил и преди с него и го считаше за първокласен лекар, който никога не се беше научил да отделя своята от детективската работа. Той изчака Далглийш да се отдръпне от трупа, преди да заговори.

– Готови сме да пренесем тялото, ако не възразявате. Изглежда доста ясно от медицинска гледна точка – удушаване с дясна ръка, вероятно поради натиск на вагусния нерв. Ще мога да ви кажа повече след аутопсията. Няма следи от сексуален акт, но това не означава, че сексът не е мотив. Нищо не прекъсва гнева ти толкова внезапно, както ако се озовеш с мъртво тяло в ръце. Когато го разпитваш, чуваш все същата история „стиснах я за врата да я стресна, а тя взе, че умря“. Влязъл е през прозореца, по всичко личи. Можете да намерите отпечатъци на отточната тръба, но се съмнявам, че по земята може да има следи. Долу е нещо като вътрешен двор. Няма хубава мека пръст с удобни следи от стъпки. А и снощи валя силно, което не помага в случая. Аз отивам да извикам хората с носилката, ако вашият човек тук е свършил. Лоша работа за неделя сутрин.

Той излезе и Далглийш огледа стаята. Тя беше голяма и пестеливо мебелирана. Общото впечатление беше за слънчева светлина и удобство. Той си помисли, че някога тук е била детската стая. Старомодната камина на северната стена беше оградена с тежка метална решетка, с монтирана зад нея електрическа печка. От двете страни на камината имаше ниши с с лавици за книги и ниски шкафове. Имаше два прозореца. По-малкият беше еркерен и на него беше подпряна стълбата. Той гледаше на запад над старата конюшня и вътрешния двор. По-големият прозорец заемаше почти цялата южна страна и предлагаше панорамен изглед към ливадите и градините. Тука стъклото беше старо с гравирани в него медальони. Отваряха се само най-горните му части.

Боядисаното в кремаво единично легло беше под прав ъгъл на по-малкия прозорец, от едната страна стоеше стол, а от другата – масичка с лампа. Детското креватче беше в отсрещния ъгъл, полускрито зад параван. Далглийш помнеше тези паравани от детството си – те бяха направени от десетина цветни картини и пощенски картички подредени и лакирани отгоре. Пред камината имаше килимче и малко столче. На стената имаше обикновен гардероб и шкаф с чекмеджета.

Стаята беше странно анонимна. Като всяка детска стая и тази имаше атмосферата на детска интимност с миризма на талк, сапун за бебе и прясно изпрани дрехи. Но момичето беше оставило малко от своята личност в стаята. Нямаше и помен от женската бъркотия, която той очакваше да види. Малкото лични вещи бяха внимателно подредени, но не казваха нищо. Това беше преди всичко детска стая с просто легло за майката. Няколкото книги на полиците бяха популярни четива за грижите за деца. Десетината списания бяха посветени повече на интересите на майката и домакинята, а не толкова на личните проблеми на младите работещи жени. Той взе една книга от лавицата и я прелисти. От страниците ѝ изпадна плик с венецуелска марка. Беше адресиран до: