Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
— Но ще работи ли този апарат?
— Да не съм неврофизиолог? Шект твърди, че няма да работи. Обади ми се, за да ми съобщи, че някакъв доброволец едва не загинал, когато го подложили на лечение с него. Да си призная, не му повярвах. Имаше толкова възбуден вид! Дори повече — направо триумфиращ! Или доброволецът му е оцелял, а експериментът е приключил напълно успешно, или никога през живота си не съм виждал щастлив човек… Ако е така, защо му е трябвало да ме лъже? Означава ли това, че синапсаторът функционира успешно? Означава ли, че може да създаде раса от гении?
— Но защо му трябва да го пази в тайна?
— Ах! Защо? Нима не виждаш? Защо Земята се провали във всички опити да въстане? Защото шансовете за успех бяха минимални. А ако бъде удвоена средната интелигентност на землянина? Утроена? Какви ще бъдат шансовете им тогава?
— О, Ениус.
— Можем да се озовем в позицията на маймуни, атакуващи хора. и тогава кой ще спечели?
— Струва ми се, че се плашиш от сенки. Едва ли ще съумеят да скрият подобно откритие. Винаги можеш да поискаш от Бюрото по външните провинции да изпратят няколко психолога, които да подложат на обстойни прегледи избрани напосоки местни жители. Предполагам, че няма да е трудно да открият някое неестествено покачване на интелектуалния коефициент.
— Да, така е… Но вече не мога да бъда сигурен в нищо, освен в едно, Флора — че въстанието предстои. Също като през 750-та, а може би по-лошо.
— А ние готови ли сме? Искам да кажа, щом си сигурен, че…
— Да сме готови? — Ениус се разсмя. — Аз съм готов. Гарнизонът също е в бойна готовност и пълно въоръжение. Каквото се иска от мен, в подобна ситуация, вече съм го направил. Но, Флора, аз не желая да има въстание. Не желая Прокуратоството ми на тази планета да остане в историята като Прокуратоството на въстанието. Не желая името ми да бъде свързано с убийства и кръвопролития. Ще ме наградят за това, но след стотици години, в учебниците по история ще бъда описан като кървав тиранин. Какъв избор е имал, например, вицекралят на Сантани през шести век? Нима е можел да постъпи другояче — въпреки, че милиони са загинали? Вярно, обсипали са го с почести, но кой ще каже и една добра дума за него сега? Аз лично предпочитам да бъда запомнен като човека, който е предотвратил въстание и е спасил безброй невинни жертви… — ала в гласа му се долавяше безпомощност.
— А сигурен ли си, че все още не можеш, Ениус? — Тя приседна до него и погали с върха на пръстите си брадичката му.
Той улови пръстите й и ги задържа.
— Как бих могъл? Всичко е срещу мен. А и Бюрото само влоши положението, като изпрати този Арвардан на Земята.
— Но, скъпи, не виждам с какво може да навреди един археолог. Признавам, че е малко чудат, но нима това е престъпление?
— Защо, не е ли ясно? Настоява да му позволят да докаже, че Земята наистина е люлка на Човечеството. Иска да придаде научна достоверност на подобно смешно предположение.
— Тогава, спри го.
— Не мога. Сега ще ти кажа защо. Теоретически погледнато, един вицекрал може да направи всичко, но на практика не е така. Този човек, Арвардан, разполага с писмено съгласие от Бюрото за външните провинции. С други думи има позволение от самия Император. А моите пълномощия не стигат дотам. Единственото, което мога да сторя, е да изпратя молба до Централния съвет, но това ще отнеме месеци… И как ще се обоснова? Ако, от друга страна, се опитам да го спра със сила, това ще бъде проява на неподчинение, а ти знаеш добро, че в Централния съвет няма да се поколебаят да отстранят от длъжност който и да било служител, позволил си подобна волност. Особено след гражданската война през осемдесетте. И после какво? Ще ме заменят с някой, който въобще няма да е наясно с положението, а Арвардан ще продължи безпрепятствено.
Но и това не е най-лошото, Флора. Знаеш ли по какъв начин възнамерява да докаже теорията си за Земята? Хайде, опитай да познаеш.
Флора се засмя тихичко.
— Ениус, ти се шегуваш с мен. Как бих могла да позная? Да не съм археолог. Предполагам, че ще се захване да копае разни древни статуи, да се рови в кости, да определя произхода им чрез радиоактивния метод и прочие.
— Де да беше така. Както научих вчера лично от него, Арвардан е решил да проникне в някоя от радиоактивните зони на Земята. Смята, че там ще се натъкне на феномени, съществуващи още от времената, преди земната повърхност да е била заразена с радиоактивни вещества — тъй като той твърди, че радиоактивността на тази планета е с изкуствен произход — и именно тяхната възраст ще определи по споменатия от теб метод.