Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
— Но нали и аз това казвам?
— Знаеш ли какво означава да проникнеш в радиоактивната зона? Тези места са Забранени. Това е един от най-суровите Обичаи на земляните. Никой няма право да влиза в Забранените зони, а такива са всички радиоактивни зони на Земята.
— Но толкова по-добре. Арвардан ще бъде спрян от самите земляни.
— О, чудесно. Ще го спре Върховният министър! И как след това ще го убедим, че този проект не е бил подкрепян от правителството и че Империята не е планирала да извърши нарушение на най-светите Обичаи?
— Върховният министър едва ли е толкова докачлив.
— Не вярваш ли? — Ениус се обърна и втренчи поглед в жена си. Нощният мрак се бе разсеял достатъчно, за да различава чертите й. — Не бъди толкова наивна. Той наистина е ужасно докачлив. Знаеш ли какво е се случило веднъж — преди петдесетина години? Ще ти разкажа, а ти сама си прави изводи.
Както знаеш, Земята не е склонна да признава където и да било, че се намира под властта на Империята, тъй като продължава да настоява, че е единственият и законен управник на галактиката. Станало така, обаче, че младият Станел II — момчето-император, за което си чула, че не било с всичкия си и беше злодейски убито само две години, след началото на царуването си — наредило да бъде поставен Имперският герб в залата на земния Съвет във Вашен. Сама по себе си, подобна заповед изглежда съвсем разумна, тъй като този герб присъства във всички подобни зали на планетарните съвети и е символ на Имперското единство. Ала в деня, когато поставили герба, градът бил обхванат от бунт.
Лунатиците от Вашен свалили герба и се вдигнали на оръжие срещу гарнизона. Станел II бил достатъчно побъркан, за да се разпореди заповедта му да бъде изпълнена на всяка цена, дори ако това означавало избиването на всички жители на Земята. Но малко преди заповедта му да бъде приведена в действие, го застигнала ръката на убиеца, а Едард, неговия заместник, я отменил. И отново се възцарил мир.
— Искаш да кажеш, — погледна го изненадано Флора — че Имперският герб не бил върнат на мястото му?
— Точно така. В името на звездите, Земята е единствената от милиони планети, принадлежащи на Империята, която няма такъв герб в залата на своя Съвет. Именно тази нещастна планета, на която се намираме в момента. И днес ако се опитаме да поставим герба отново на мястото му, те ще се бият до последния човек, за да ни попречат. А ти ме питаш, дали били докачливи. Според мен са направо побъркани.
Настъпи тишина в бавно зараждащата се зора, а когато Флора заговори отново, гласът й беше неуверен.
— Ениус?
— Да.
— Опасяваш се от въстание не само понеже си загрижен за репутацията си, нали? Нямаше да съм твоя съпруга, ако не можех да предугаждам мислите ти, а сега имам чувството, че предугаждаш някаква страшна заплаха за Империята… Не бива да криеш нищо от мен, Ениус. Ти се страхуваш, че тези земляни ще победят.
— Флора, не мога да говоря за това. — В очите му се четеше мъка. — Не става дума за предчувствие… Може би четири години, прекарани на тази планета са твърде много дори за човек, надарен със здрав разум. Но откъде тази увереност в проклетите земляни?
— Откъде знаеш, че са уверени?
— Ах, такива са. Разполагам със свои източници на информация. В края на краищата, три пъти сме ги потъпквали. Не е възможно, след всичко това да имат илюзии. И въпреки, че срещу тях стоят двеста милиона свята, всеки един по-силен от тях — те са изпълнени с увереност. Възможно ли е, наистина, да вярват така непоколебимо в някаква съдба, или свръхестествена сила — нещо, което има значение само за тях? Може би… може би…
— Може би какво, Ениус?
— Може би те разполагат с тайно оръжие.
— Оръжие, което ще позволи на един едничък свят да победи двеста милиона светове? Ти си се паникьосал. Няма такова оръжие.
— Вече ти споменах за синапсатора.
— А аз пък те посъветвах как да се погрижиш за него. Знаеш ли за някое друго оръжие, което биха могли да използват?
— Не — отвърна неохотно той.
— Така и предполагах. Защото подобно оръжие не съществува. А сега ще ти кажа, какво трябва да направиш, скъпи. Защо не се свържеш с Върховния министър и — като израз на добра воля — не го предупредиш за намеренията на Арвардан? Намекни, неофициално, че не бива да получава разрешение. Това ще премахне всякакво подозрение — така поне се надявам — че Имперското правителство има нещо общо с грубото нарушаване на местните обичаи. А същевременно ще спреш Арвардан, като при това дори няма да се показваш на сцената. Сетне поискай от Бюрото да ти изпрати двама от най-изтъкнатите психолози — не, по-добре поискай четирима — и ги накарай да проучат въпроса със синапсатора… За всичко останало ще се погрижат военните, а на поколенията ще оставим сами да мислят за себе си… Защо не поспиш тук? Ще ти разпъна креслото, можеш да се завиеш с моя шал, а когато се събудиш, ще наредя да ти поднесат закуска. Като изгрее слънцето, всичко ще ти се стори различно.