Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
Шект отстъпи назад, изтощен, но щастлив. Обърса чело с опакото на ръката си и рече:
— Всичко е наред. — После се обърна към Арбин. — Ще трябва да прекара още няколко дни при нас.
В очите на Арбин отново се появи тревога.
— Но… но…
— Спокойно, разчитайте на мен — прекъсна го Шект. — Тук ще е в пълна безопасност, залагам живота си за това. Моят живот. Оставете го на нас, няма да допуснем когото и да било при него. Ако го отведете, може и да загине. Какво ще спечелите от това? А ако умре, ще трябва да давате обяснения пред Древните.
Това беше последният и най-важен довод. Арбин преглътна и каза:
— Но вижте, откъде ще узная, кога да дойда за него? Не бих желал да ви съобщавам името си!
Шект беше спечелил.
— Не ви искам името — каза той. — Елате точно след седмица, в десет сутринта. Ще ви чакам при вратата на гаража, онази, през която вкарахте двуколесника. Повярвайте ми, човече, няма от какво да се боите.
Беше късна вечер, когато Арбин напусна Чика. Изминали бяха двадесет и четири часа от мига, когато непознатият бе почукал на вратата му и за това време престъпленията му спрямо закона се бяха удвоили. Кога ли ще свърши всичко това?
Докато се носеше по шосето, Арбин все поглеждаше зад себе си. Дали няма да го последват? Да го проследят до фермата? Или вече са го заснели? А сега вече сравняват данните в архивата на Братството във Вашен, където разполагат със сведения за всички жители на планетата — включително и техните физически характеристики — за да ги използват, когато бъде навършен Срокът.
Да, Срокът, който рано или късно настъпваше за всички земни жители. Що се отнася до него, оставаше му близо четвърт век до онзи далечен момент, но покрай Грю мислеше непрестанно за него. А също и покрай непознатия.
Ами ако не се върне в Чика?
Не! Двамата с Лоа нямаше да издържат още дълго на работа за трима, а провалят ли се, веднага ще бъде разкрито първото им престъпление — че укриват Грю. Нарушили веднъж закона, нямаха друг изход, освен да го нарушат и втори път.
Арбин знаеше, че ще се върне, въпреки риска.
Минаваше полунощ, преди Шект да помисли за отдих и то само благодарение изричното настояване на Пола. Но въпреки всичко сънят не идваше. Всяка гънка на възглавницата го дразнеше, чаршафите го вбесяваха. Той се надигна и застана до прозореца. Градът тънеше в мрак, само на хоризонта, отвъд езерото, се виждаше смъртоносното синкаво сияние, така характерно за земния пейзаж.
Пред очите му все още пробягваха образи от изминалия ден. Първата му мисъл, след като отпрати уплашения фермер, бе да телевизира в Капитола. Ениус вероятно очакваше повикването, защото отговори собственолично. Все още носеше плътните, импрегнирани с олово дрехи.
— Ах, Шект, добър вечер. Приключи ли вашият експеримент?
— За малко да приключи и доброволецът — бедният човек.
Ениус побледня.
— Значи правилно съм постъпил, като реших да си тръгна. Вие учените, твърде малко се различавате от обикновените убийци.
— Все още не е мъртъв, Прокураторе, не е изключено да го спасим, но… — и Шект сви рамене.
— На ваше място, Шект, бих продължил да се ограничавам с плъховете. Не ми изглеждате добре, приятелю. Би трябвало да сте привикнал с подобни неща, за разлика от мен.
— Изглежда остарявам, милорд — отвърна простичко Шект.
— На Земята да остаряваш е твърде опасно — прозвуча сухият отговор. — Най-добре си лягайте, Шект.
И ето, че Шект стоеше до прозореца, загледан в утихналия град от един отмиращ свят.
Вече две години правеше експерименти със синапсатора, цели две години беше роб и верен слуга на Обществото на Древните, или Братството — както предпочитаха да се наричат.
Разполагаше със седем, или осем статии, готови за незабавна публикация в „Сириуския журнал по неврофизиология“, които можеха да му донесат така мечтаната галактическа слава. Но тези статии събираха прах на бюрото му. А вместо това успя да пусне само една кратка и не особено издържана работа във „Физикъл ревюз“. Такива бяха възгледите на Братството. По-добре полу-истина, отколкото лъжа.
Но ето, че Ениус беше проявил интерес. Защо ли?
Имаше ли това някаква връзка, с останалите сведения, до които се беше добрал? Дали Империята бе заподозряла онова, което подозираше той самият?
На три пъти през последните двеста години Земята беше въставала. Три пъти, под знамето на древното величие, Земята се бе нахвърляла срещу Имперските гарнизони. И трите пъти въстанието бе завършвало с неуспех. Напълно естествен завършек. И ако Империята не бе проявила цивилизованост, ако Галактическите съвети не бяха реагирали толкова меко, не бяха подходили с разбиране, Земята отдавна щеше да бъде изхвърлена от списъка на обитаваните планети.