Тъй желан и толкова далечен
- Автор: Едуърдс Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъй желан и толкова далечен». Краткое содержание книги:
Собственичката на детективското бюро, охраняващо дома му — смелата и красива блондинка Лейс — пък няма вкус към случайните мимолетни флиртове.
Само че принципите са си принципи, а житейските ситуации са значително по-сложно и многообразни. Комуто е писано да срещне голямата си любов, не може да се пребори със съдбата.
Огледа се в кухнята. Нямаше подходящи продукти и тя забърза към града.
Като се връщаше, хвърли разтревожена поглед към пистата. За щастие, малкият „Леър Джет“ не беше пристигнал още. Въздъхна облекчено и се захвана за работа.
По едно време спря и се замисли. Какво правеше тук, за бога? „Ситинг Тайт“ не включваше в офертите си приготвяне на празнична вечеря по случай завръщането на стопанина. Обаче досега не беше се случвало и президентката на фирмата да се влюби в някой от клиентите си.
Впери измъчен поглед върху пръстите си, изцапани с тесто. Вярно бе, трябваше да си признае. Беше се влюбила в него. Макар че точно от това се бе пазила. Нямаше смисъл да отрича.
Но тя ще намери изход! Обеща си да го направи. Джордън беше просто един атрактивен красавец — любимец на жените и търсач на авантюри. Просто трябваше да си събере багажа и да си отиде.
Не беше лесно дори да си го представи.
Свечери се. Вечерята отдавна беше готова, стоеше във фурната и чакаше да бъде поднесена. Самолетът още не се чуваше. Лейс отиде до телефона и за пореден път прослуша лентата на телефонния секретар. Може да се е обаждал отново.
Нищо! Тревогата й растеше. Накрая реши да позвъни в хотела му в Далас.
На рецепцията знаеха само, че мистър Уейд е напуснал хотела след обяд. Бил поръчал такси и се отправил към летището. Лейс благодари и затвори.
Джордън не смяташе шестстотин мили за сериозно разстояние. Самолетът можеше да пролети много повече. „Дали не се е случило нещо!“
В главата й се появиха картини на високи планински върхове, в които можеше да се блъсне самолетът. Можеше да обърка и посоката. Или да се повреди двигателят. Помъчи се да прогони мрачните мисли.
„Стига вече — заповяда си Лейс. — Джордън ще се справи с всяко положение!“
Няколко часа по-късно беше убедена в противното. Отдавна се бе стъмнило. Виждаха се звездите. Лейс сложи яденето в хладилника. Запали светлините из цялата къща. Може би Джордън ще успее да се ориентира по тях. В краен случай…
Искаше й се да отиде на пистата и да чака там, но не смееше да напуска къщата. Можеше да звънне телефонът. Може би ще я повика…
В една от гостните откри тераса, откъдето се виждаше цялата писта. От нея можеше да наблюдава и същевременно да дежури на телефона:
— Ела, Тъмбълуид — извика Лейс, като видя кучето да се разхожда из коридора. — Днес компанията ти много ми трябва!
Огромното куче сякаш разбираше ситуацията. Последва я с готовност във вътрешността на осветената отвсякъде къща. Лейс седна на ръба на един стол, поставен на терасата. Тъмбълуид сложи главата си на нейните колене и впери поглед в очите й. Стана й студено. Зарови пръстите си в козината на кучето. Знаеше, че дори да се завие с дебело одеяло, няма да й стане наистина топло. Джордън беше сам, някъде навън, в нощта… Може би тъкмо сега се нуждаеше от нея.
Минаха часове. Отново и отново Лейс се молеше на всички богове на небето да помогнат на любимия й да се върне. Звездите постепенно избледняха и от изток започна да просветлява. Най-после Лейс се предаде на съня.
Когато Джордън прелетя сутринта над къщата си, съзря Лейс да спи на терасата, седнала на стола. Обля го вълна от нежност към нея. Веднага разбра, че го е чакала цяла нощ.
Господи, значи тя все пак държи много на него. Може би дори го обича. Не издаваха ли погледите и гласът й тези чувства?
Не беше толкова сигурен за собствените си. Да, наистина, той я желаеше. Но тя беше толкова различна от жените, с които бе имал връзки. Не беше момиче за една нощ. В това се бе убедил.
Когато тя му махаше за довиждане, още не подозираше колко близо е до решението да се свърже трайно с нея. След това се появи непреодолимото желание да й говори. Непременно трябва да сподели мислите и плановете си. Помисли си, че баща му е изпитвал навремето същите чувства към майка му.
Като завиваше за кацане, внезапно на контролното табло светна червена лампа. Джордън се стресна в мислите си. Беше спаднало налягането на маслото и малкият самолет се разтрепери. „Господи, Лейс, имам толкова много неща да ти казвам. Ако сега се разбия на пистата, няма да успея“ — помисли си той. Като по чудо успя да овладее самолета и да се приземи.
Малко преди да докосне пистата, видя с периферното си зрение как на терасата настъпи оживление. Усмихна се, като си представи какво впечатление е направила появата на неговия „Леър Джет“ и бръмченето на мотора. Когато самолетът спря, Джордън осъзна, че това завръщане не е като друг път.