Оракула
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Серия: oracle #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оракула». Краткое содержание книги:
Тя е заточена на Хадес — планетата на Сините дяволи, и никой не знае докъде са се развили способностите й. Най-страшният ловец на глави — Свирача, Джими Двете пера, нает от Правителствен агент 32, и старият й враг — Ледения се опитват да се доберат до нея.
Заплита се смъртоносна игра на котка и мишка, в която плячката може да бъде всеки от тях…
— Това е.
— Господин Чандлър, или сте много смел, или твърде глупав.
— Не. Няма да ми изплатят неоправданите разходи.
Княз Луцифер отметна глава назад в неудържим пристъп на кикот.
— Великолепно! — едва изрече накрая, останал без дъх. — Господин Чандлър, мисля, че ще се сприятелим с вас. — Усмивката изчезна от лицето му като изтрита. — Ще получите Синия дявол за пет хиляди кредита, но при едно условие.
— Какво е то?
— Вие попитахте дали съществото говори земен език. Това означава, че имате намерение да го разпитате, преди да го убиете или пуснете на свобода, по ваш избор. — Подземният главатар се взря непреклонно в натрапника. — Условието е лесно изпълнимо — искам да присъствам на разпита.
— Но защо?
— Откакто кацнахте на нашия планетоид, не сте навредил на друг Син дявол, нито сте пътувал до Хадес. Господин Чандлър, живеещите в Порт Маракеш местни твари не са се намесвали досега в нашия бизнес и много ми се иска да узная защо сега някой от тях се опита да ви убие.
— И все пак — защо искате да чуете отговорите му?
— Не ви прилича да се правите на глупак — укори го Княз Луцифер. — Убийствата са едно от най-печелившите занимания на нашата организация. Длъжен съм да науча, ако Сините дяволи ще ни стават конкуренти.
— Уверявам ви, че това няма да се случи — заяви Чандлър.
— Естествено е да ме уверите. Но предпочитам сам да чуя това.
Свирача поклати глава.
— Каквото и да каже този туземец, не ви засяга по никакъв начин.
— Господин Чандлър, нека си изясним позициите напълно. Моите интереси започват и свършват с Порт Маракеш. Ако Синия дявол е имал някаква своя чудата причина да желае смъртта ви, това наистина не ме засяга. Ако се опасявате, че ще злоупотребя с получената информация, давам ви дума, че подобно нещо не ми е хрумвало. Ще заповядам на хората си да излязат от пещерата, така че двамата ще разпитваме пленника… иначе няма да приема само пет хиляди кредита.
Чандлър обмисли предложението и кимна.
— Чухте уговорката — обърна се Княз Луцифер към останалите. — Оставете ни сами, докато ви повикам. — Погледна за миг към Чандлър. — Надявам се да ми повярвате, че ако ме убиете, никой няма да ви види повече.
Петимата мъже и трите жени се изнизаха през тунелите, а Свирача и главатарят застанаха пред вързания Син дявол.
— Имаш ли някакво име? — попита Чандлър.
Съществото само впери поглед в него, но не отвори уста.
— Казва се Бома — каза вместо него Княз Луцифер.
— Как научихте?
— Не бях принуден да бързам — засмя се неговият домакин. — Попитах го още в кухнята. Работи от две седмици в „Зеленият диамант“.
— И аз говорих с Ледения преди около две седмици — промърмори Чандлър. — Бива си я тази…
— Кой е Ледения? — попита Княз Луцифер. — И коя жена споменахте?
Свирача пренебрегна въпросите му.
— Бома, тя кога ти заповяда да ме убиеш — днес или преди две седмици?
Никакъв отговор.
— Можеш ли да се свържеш с нея от Порт Маракеш?
Никакъв отговор.
— Бома, как да й предам съобщение?
Никакъв отговор.
— Само това ми кажи и ще излезеш оттук жив и здрав.
Никакъв отговор.
— Сигурен ли сте, че ме разбира? — обърна се Чандлър към Княз Луцифер.
— Няма никакво съмнение.
— Добре тогава, Бома. — Свирача извади лазерния си пистолет. — Тя не може да ти помогне тук. Само аз мога. Способен съм да ти изгоря пръстите на ръцете и краката един по един. После ще се заемем със ставите ти. Рано или късно ще проговориш.
Бома се вторачи в него.
— Никога!
— Видя ли, можеш да говориш, когато поискаш. Сега ми обясни как да се свържа с нея и ще си спестиш мъките.
Съществото млъкна отново.
— Последна възможност — осведоми го Чандлър, изключи предпазителя и почти опря оръжието в ръката му.
— Не можеш да я победиш, Свирач — изрече Бома.
— Нима?
— Тя е Оракула.
Синия дявол стисна челюсти и мигновено се отпусна в омоталите го въжета.
— Гадост! — изръмжа Свирача и отвори устата му. — Един зъб е счупен. Вероятно е имал старомодна капсула с отрова.
Изправи се и сви вежди.
— Трябваше да се досетя по-рано! — каза Княз Луцифер, лицето му се изкриви в недоволна гримаса. — Знаех си, че дупка като Порт Маракеш не ви интересува. Дошъл сте за нея!
— Знаете ли нещо за тази жена?
— Приятелю мой, знам достатъчно, за да не ви завиждам.
Чандлър задълго се взря в трупа.
— Как е могла да наложи с такава сила властта си над същество от чужда раса, че то предпочете да умре, вместо да ми разкрие начина да се свържа с нея?