Оракула

— Нямам навика да давам милостиня — увери го Свирача. — Но си плащам честно за полезната информация. Ще дам пет хиляди кредита на всеки от вас, който ме отведе при Синия дявол.

— Пет хиляди кредита! — промълви дребосъкът и лицето му грейна. — Приятелче, много пари си помъкнал из тия дупки.

— Твърде много — натърти друг.

— Да, престарал се е — съгласи се предводителят. — Направо плаче да го ограбим. — Помълча и се ухили. — Май ще трябва да ти дам урок колко е неразумно да си държиш всичките пари в джобовете.

— Правите грешка — заплашително изрече Чандлър.

Ниският мъж се прицели в него с лазерната си пушка.

— Стига приказки. Хвърли пистолета или ще те препека на секундата.

Четиримата се пръснаха във ветрило наоколо, Свирача вдигна рамене и пистолетът издрънча шумно на каменния под.

— Хубаво е, че най-после главата ти послужи за нещо — одобри дребосъкът. — По една случайност глобата за неразрешено влизане е точно пет хиляди кредита… освен ако имаш повече пари.

— А ако имам?

— Страшно ще ти се обидим, че си опитал да минеш евтино.

— Като се обидим, засърбяват ни ръцете — реши да добави друг.

Предводителят се усмихна гадно и кимна.

— Тогава ставаме много лоши.

— И сега не ми харесвате особено — подхвърли Чандлър.

— Приятелче, тая приказка ще ти струва още хиляда кредита — закани се дребосъкът. — Ако нямаш толкова, ще ти вземем каквото имаш.

— Само стой мирно — посъветва го третият, който беше мълчал досега, и посегна да опипа джобовете му. — Иначе може да те заболи.

— Съмнявам се — промърмори Свирача.

Изопна дясната си китка, скритият пистолет се плъзна в дланта му и той стреля от упор в гърдите на мъжа, после си послужи с тялото му за щит, докато обсипваше пещерата с куршуми.

Две секунди по-късно беше единственият, който още стоеше прав. Трима от противниците му не помръдваха, а дребосъкът се гърчеше, притиснал ръце към корема си в напразен опит да спре кръвта.

— Ей, ти, в тунела! Излез с вдигнати ръце.

Чуха се забързани стъпки, Свирача скочи към входа и натисна спусъка два пъти. Изстрелите отекнаха оглушително, но след тях се чуваха само слабите стонове на улучения беглец.

Чандлър отиде при предводителя и взе лазерната му пушка.

— Помогни ми! — изграчи раненият.

— Както вие се канехте да ми помогнете ли? — озъби се Чандлър.

— Умирам, дяволите те взели!

— Може и да устискаш още час. Кажи ми къде да намеря Синия дявол и ще пратя някой да ти помогне.

— Да се пържиш в ада дано!

— Ти ще ме изпревариш, затова ми приготви хубаво местенце — посъветва го Свирача и тръгна към левия тунел.

— Чакай! — изхърка дребосъкът.

Чандлър се обърна, но не отиде при него.

— Имаш да ми кажеш нещо ли?

— Един Син дявол слезе тук преди пет минути.

— Къде да го намеря?

— Първо ми помогни!

Свирача поклати глава.

— Докато ти намеря помощ, онази твар отдавна ще е избягала. Кажи ми къде е и ако си свърша работата навреме, ще се свържа с най-близкия лекар и ще му обясня как да те намери.

— Няма да слезе тук.