Оракула
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Серия: oracle #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оракула». Краткое содержание книги:
Тя е заточена на Хадес — планетата на Сините дяволи, и никой не знае докъде са се развили способностите й. Най-страшният ловец на глави — Свирача, Джими Двете пера, нает от Правителствен агент 32, и старият й враг — Ледения се опитват да се доберат до нея.
Заплита се смъртоносна игра на котка и мишка, в която плячката може да бъде всеки от тях…
— Ясно ми е и това. Не ми разрешават да кацна на Хадес, затова реших поне да измисля правдоподобна причина за присъствието си, а през това време да търся нейните слаби места.
— И затова убихте Хирурга.
— Ако в града се появи професионалист, най-добре е бързичко да очисти някого, иначе хората започват да си задават въпроси. — Свирача се намръщи. — Явно номерът не мина.
— Изглеждате ми озадачен — подхвърли домакинът.
— Така е. Ако съм я заблудил, защо се опита да ме отстрани от играта? А ако наистина е искала да ме убие, защо се провали?
— Аха! — възкликна Княз Луцифер и лицето му грейна. — Значи и тя не е всесилна! Очевидно границите на възможностите й са свързани някак с разстоянието. Предвидила е, че ще се опитате да я отвлечете или ликвидирате, защото в такъв случай би ви се наложило да я доближите физически. Но не е видяла какво ще се случи тук, на половин милион километра от Хадес. — Той се вгледа в лицето на Чандлър. — Май не ви убедих. Но за мен подобно обяснение е съвсем логично.
— Ако не е могла да види ставащото в Порт Маракеш, как изобщо е разбрала, че ще дойда?
— Вероятно е прозряла вариант на бъдещето, когато отивате при нея да я убиете, и се е върнала назад в събитията, за да стигне до намерението да ви премахне.
Чандлър поклати глава.
— Бома е започнал работа в „Зеленият диамант“ в деня, след като приех поръчката. Това стана дяволски далеч от Хадес, а не на някакви си половин милион километра.
— Да, интересен довод — призна Княз Луцифер.
Замълчаха задълго.
— Да знаете, ще ви се наложи да стъпите на Хадес — каза накрая домакинът. — Ако научи, че сте жив, ще последват още покушения срещу вас… а и никога няма да я подмамите да дойде в Порт Маракеш.
— Знам. Сега първата ми задача е да отида на онази планета. После ще се тревожа как да стигна до жената.
— О, достатъчно лесно е да се прехвърлите на Хадес — безгрижно го увери Княз Луцифер. — Не напразно съм владетел на подземния свят. Трудното ще започне после.
— Е, вече знаете какво ще се опитам да направя.
— Изглежда не се изразих достатъчно ясно. Напълно е по силите ми да ви прехвърля нелегално на Хадес. През ден-два има кораб за Сините дяволи и в зависимост от сумата, която можете да похарчите, ще ви представим като втори пилот или навигатор, или поне ще ви скрием в товарния отсек. Но ако нямате официално разрешение за пребиваване, ще ви спипат, щом се покажете.
Чандлър се зазяпа разсеяно в халбата с бира.
— Защо сте готов да ми помогнете?
— Първо, защото сте ми симпатичен. И второ, колкото по-скоро си тръгнете, толкова по-бързо тук ще се появи… хъм, празно място на върха на пирамидата и се надявам аз да го заема.
— Всъщност какъв сте вие — бандитски главатар, наемен убиец или още нещо?…
— Аз съм човек, който използва всяка възможност — невъзмутимо обясни Княз Луцифер. — Смъртта на Хирурга и вашето отпътуване ще ми предоставят поредната възможност.
— Каквито и да са подбудите ви, искам да ви благодаря за помощта.
— Драги ми господине, имам намерение да получа вашата благодарност и в по-съществена форма, преди да напуснете Порт Маракеш.
— Каква е сумата и кога мога да тръгна?
— Още не знам отговора и на двата въпроса — призна си домакинът. — Моята задача е да ви доставя там. А вашата е да оцелеете дотогава. — Той се запъна. — Твърде много Сини дяволи има в Порт Маракеш. Щом се е опитала да ви убие веднъж, почти сигурно е, че ще упорства в намеренията си.
Чандлър стана.
— Най-добре да се върна горе. Когато сте готов, оставете ми съобщение във „Върколака“.
— Защо не в „Зеленият диамант“?
— Загубих доверието си в кулинарното им майсторство.
— Горкият Чарлз! Дано не го приеме като лична обида… — Изведнъж и Княз Луцифер се изправи. — По-разумно е да ви придружа. Така няма да се загубите, а и ще си спестя вероятната преждевременна смърт на по-наежените си подчинени.
Поведе госта си през изкачващата се плетеница от тунели. Не след дълго минаха през пещерата, където Свирача застреля Борис и компания. За схватката напомняха само няколко кървави петна на пода.
— Ето че пристигнахме — обяви Княз Луцифер в кръглата шахта, през която Чандлър бе влязъл в неговия свят. — Ще се ориентирате ли оттук?
— Да. Шофьорът ми би трябвало да ме чака пред „Зеленият диамант“.
— Защо пък да не дойда с вас дотам… Лиших се от десерта и кафето си.
Излязоха в глухата уличка и отидоха до входа на ресторанта.
— Това е моята кола.
Чандлър посочи очуканото возило на Джин, паркирано отпред. Шофьорът го забеляза и излезе да му отвори задната врата. В този миг гласът на Княз Луцифер отекна гръмко из улицата: