Оракула

— Не виждам защо да не ме пуснеш. А и да се инатиш, имам взривно устройство. Няма да се поколебая да го включа. Ще пръсне цялата ви идиотска сграда на парчета, но Пенелопа ще измисли как да оцелее. — Той даде време на Синия дявол да вземе решение. — Предпочитам да живея. А ти?

Съществото го изгледа изпитателно и промълви:

— Върви си с мир.

— Благодаря ти.

— Не можеш да напуснеш района, без да те арестуват — продължи Праед Тропо. — Ще се погрижа да те придружат. — Стигна до вратата, но се обърна. — Не излизай оттук, докато се върна, иначе не отговарям за живота ти.

— Разбрах.

Синия дявол затвори вратата зад себе си.

— Сбърках — каза Оракула, когато остана насаме с Ледения. — Мислех си, че съм готова да се изправя срещу галактиката, но не е така. Ще трябва да почакам, докато дарбата ми достигне истинската си зрялост.

— Пенелопа, ти никога няма да напуснеш тази стая.

Жената се усмихна.

— Щом се почувствам готова, това ще стане. Когато бях момиченце, ти ме подцени. Тази вечер аз те подцених. Предполагам, че и двамата повече няма да допуснем тази грешка. — Тя въздъхна и завъртя глава. — Трябваше да предвидя… Но имаше толкова променливи величини — какво и кога ще направи Индианеца, къде ще застане Чандлър, кога ще се престраши Праед Тропо, кога ще се събуди Индианеца. — Тя се засмя неочаквано. — И все пак почти успях. Оставаше само половин секунда.

— Да, замалко щеше да избягаш — съгласи се Ледения.

— Следващия път ще бъда по-точна.

— Няма да имаш подобна възможност.

— За тебе няма да има друга възможност — поправи го тя кротко. — Ти си грохнал старец. Но аз съм съвсем млада. С всеки ден набирам сили, а там, навън, ме чака цяла галактика.

— Остави я на мира — промълви Ледения.

— Не мога. Вглеждам се в бъдещето и съзирам велики възможности, които ти не би могъл дори да си представиш. Някой ден ще се махна оттук и ще ги постигна.

Праед Тропо се върна в стаята с още шестима Сини дяволи.

— Готов ли си, Мендоса?

Ледения кимна и тръгна към вратата.

— Почакай — спря го Пенелопа.

— Слушам те.

— Искам да ти благодаря.

— За какво? — озадачено попита старецът.

— За това, че ме изненада. Човек трябва да се учи от грешките си, а никой досега не бе успял да ме завари неподготвена.

— Надявам се да ти е харесало — изрече Ледения присмехулно.

— Не — отвърна тя замислено. — Не ми хареса. И няма да допусна да ме изненадат втори път.

Думите й сякаш увиснаха като тъмен облак в стаята, когато Ледения излезе.