Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
Магдалена скочи и тръгна по коридора. Без да пита никого, тя влезе в отделението, където бяха боксовете, и се залепи за стъклото. Колко абсурдно изглеждаше червената розичка до главата на сестра й! Кой ли я бе донесъл? Та тя не можеше нито да я види, нито да я помирише… Загледа се във фигурата на Мария, просната почти безжизнена на онова високо и неудобно болнично легло. Как се укоряваше само! Тя и само тя бе виновна за това, което сполетя сестричката й! С нейните приказки за единственост и неповторимост! С нейното недоволство, че Бог й е направил копие…
Той се мяташе из стаята като ранен звяр. Знаеше, че трябва да се съсредоточи и да премисли това, което се случи, но вътре в него клокочеше като лава негодуванието срещу съдбата. Да попадне в такъв капан след толкова успешни жертвоприношения!
Гордееше се със своята физическа сила и с умението да се владее. Как бе допуснал снощи да изгуби контрол над себе си?! Вървеше от ъгъл до ъгъл, озова се пред камината и случайно хвърли поглед в огледалото. Това, което видя, го стресна. Нима тези изцъклени очи са неговите? Това застинало като маска лице? Тия свити юмруци? С огромно усилие на волята си наложи да спре и да направи няколко дихателни упражнения. От снимката на полицата го гледаше майка му и неодобрението в очите й му подейства още по-отрезвяващо. Лавата се сви и се превърна в малка гореща топка някъде в долната част на стомаха, но освободеното от нея пространство сега пък се изпълни със смразяващ хлад. Почувства се отново слаб и малък. А бученето на кръвта в главата му отстъпи място на кънтящия камбанен звън, повтарящ един и същи тон. Натрапливият ре-бемол, преследващ го още от детството му. Трябваше да го заглуши с нещо много силно. И трябваше да се сгрее. Поколеба се между две симфонии на Бетовен и избра сразяващите удари на съдбата от Петата. Под началните звуци на алегрото си наля един пръст от 12-годишното Чивас Регал, седна в старото кресло, предпочитано навремето от майка му, и запали цигара. Пушеше много рядко, а в изключителни случаи пиеше и уиски, но само марково. Трябваше ясно и точно, без емоции да си даде сметка какво се случи и какво трябва да прави оттук нататък.
Онази нощ…
Така и не разбра какво точно стана с него в онази нощ. Искаше само да си поговорят за някои моменти от реферата. Да й помогне да поправи грешката, за да бъде по-високо оценена работата й. Как стана така, че зашеметен от близостта с нея загуби контрол над себе си? Дали тясното пространство на асансьорната кабина, където тя бе почти в прегръдката му, беше причина да кипне кръвта му? Дали предишните жертвоприношения го бяха приучили към мириса на страха и той бе опиянен от жаждата за гореща безпомощна плът?
Камбаната вътре в черепа му кънтеше заедно с мощните акорди на Бетовен. Хвана с две ръце главата си и застена. Още виждаше изумлението в нейните очи.
…Там, в тясната кабинка, тя правеше безпомощни опити да го отблъсне от себе си. Съпротивата й разпали в кръвта му пожар. Това, което стана после, му се губеше. Опомни се едва когато тя омекна в ръцете му. Не искаше да я има по този начин. Не и нея… Помисли, че вече не е жива. Трябваше час по-скоро да се махне оттам и да прикрие следите… Остави я да лежи на празната площадка. От чантата й в този момент започна продължително и настойчиво да звъни нейният мобилен телефон. Звукът се забиваше като свредел в главата му. Пречеше му. Трябваше да побърза. Можеше някой да го чуе. Забеляза с края на окото шарената папка, която беше изтървал, но това беше нейна вещ и в никакъв случай не биваше да я взима със себе си. Ако я откриеха случайно у него, щеше да го изобличи. Включи се математическият му ум, пресмятащ всички бъдещи ходове. Остана само шапката…
Тогава, след неудържимото изригване на вулкана в кръвта му, той почувства, че трябва да направи нещо, за да го изгаси. Тръгна по нощните улици, без да вижда къде върви. По едно време разбра, че краката му са го довели обратно. Видя събралите се хора, полицията, линейката. Разбра, че тя, все още жива, е откарана в болницата. Видя линейката, която със запалени светлини и сърцераздирателен вой се понесе в нощта…
Отначало изобщо не мислеше дали тя няма да каже името му. Чувството, което го владееше, беше разтърсващо отчаяние, че е посегнал на единствения човек, който има значение за него.