Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
Майката отново се разплака. Магдалена взе инициативата в свои ръце.
— Сестра ми е била в „Арките“…
— Това е едно доста прилично интернет-кафене близо до нас, на около петнайсет минути пеша — вметна бащата.
— И на приятелите ни е удобно — продължи тя. — Така че обикновено се срещаме там. Може да е ходила и другаде, не знам…
— Ще ви кажа кои я търсиха. — Майката се беше посъвзела и се включи в разговора, което Николай очакваше с нетърпение, тъй като точно тя е била с момичето тези два дни след пристигането му. — Преди да си дойде, някои от съучениците им от гимназията се обадиха… И други… Виктор се обади, и Емил звъня. Това са техни приятели от една кабелна телевизия. Миналата година двете участваха в някакво предаване за близнаци и така се запознали. Записала съм ги, но листчето май остана в къщи…
— Не — обади се Магдалена и бръкна в чантата си, — у мен е. Татко ми го показваше и ме питаше за някои…
Тя подаде листчето на капитана, като си помисли, че много добре направи, дето предварително си преписа всички имена. Трябваше да знае с кого се е срещала Мари. Или поне кои са я търсили. Нямаше никакво намерение да стои със скръстени ръце и да чака тромавите ченгета. Тя щеше да тръгне по стъпките на сестра си и да стигне до този мизерник. Беше толкова преизпълнена с гняв срещу неизвестния насилник, че не желаеше да мисли за опасностите.
— Те са добри младежи — продължаваше да говори през това време майка й. — Някои учат тук и работят, други също като нашите заминаха в чужбина. А и тези от телевизията са нормални хора. Единият, Виктор, е инженер, работи в телевизия, и е приличен във всяко отношение млад мъж, от добро семейство, някакъв шеф е там. Веднъж го срещнах и си поговорих с него. Емил е оператор, също е добро момче…
— Не искам да ви плаша, госпожо — меко я прекъсна Николай. — Обикновено на престъпника не му е написано на челото какво замисля. Искам от вас да си помислите и за точно обратните факти. Някой да е бил прекалено настоятелен, да е досаждал на дъщерите ви? Ще ви оставя телефоните си, ако се сетите нещо, обадете се веднага.
— Значи мислите, че може да е някой от познатите им? — попита баща й. — Струва ми се малко пресилено. Трябва случайно да го е срещнала това копеле, като се е прибирала!
— Твърде е възможно, но аз съм длъжен да проверя всички вероятности. Ще имам нужда от вашата помощ, тъй като приятелите ви са общи, нали? — обърна се Николай към Магдалена. — Радвам се, че сте успели толкова бързо да се върнете. Трудно ли намерихте билет? — малко несръчно се опита да я предразположи той.
— Не, имах късмет. — Тя дори леко се закашля от възмущение.
Какво го интересуваше това ченге как се е върнала!? Само това оставаше, да седне да му разправя как през нощта Сами я закара до базата, как Майкъл вдигна всичките си познати, от които нещо зависеше, и как в последния момент я качиха на този случаен чартър. Майкъл… Колко далече в предишния й живот остана това засмяно, разрошено американско момче. Колко е объркано сега всичко. Не би могла да си представи своя живот без Мария. Колко глупаво се бяха скарали в деня преди заминаването й, а вината си беше нейна! Наговори й разни простотии, засегна я, а всъщност в нея самата беше причината. Чувстваше се от доста време гузна, че нищо не й бе споделила за Майкъл. И Мария си тръгна обидена. Ако можеше да върне времето назад… Ако си беше дошла заедно с нея, щяха да си бъдат двете и никой нямаше да я нападне… Магдалена излезе от обзелите я спомени и дочу майка си също да разказва как е минал първият ден на Мария тук. Помагала й сутринта в кухнята, ходила до отсрещния магазин, обядвали заедно, после излязла. По някое време надвечер отскочила за малко до вкъщи, взела нещо от стаята си и пак излязла, като казала, че няма да се бави. Бъдни вечер прекарала вкъщи. За вчерашния ден каза почти същото като баща й. После пак се разплака.
— Казахте, че всичко ви интересува — обади се баща й. — Не знам дали има някакво значение, най-вероятно не. Но сега се сещам, че тя реши да се представя за сестра си…
— Какво!? Защо не сте ми казали? Защо го е решила? — извика Магдалена.
— Искаше да разбере дали ще я разпознаят — каза майка й. — Нали се върна самичка… Говореше нещо за експеримент… Помислих, че е поредната щуротия, като тези, които вършехте двете…
— И какво стана? — Николай някак почувства, че тази информация е важна.
— Ами нищо. После тя сама говореше по телефона с приятелите си, какво им е казала — не знам… Искаше от мен да й помогна, да я представям за Магдаленчето, но не се наложи. Пък и някак почти веднага ми изхвръкна от главата, имах да върша толкова неща около Коледа… Наистина, като се замисля, май я чух по едно време да се обажда по телефона и да се представя за Маги…