Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
Изведнъж Магдалена много силно почувства присъствието на Мария. Струваше й се, че ако затвори очи и протегне ръка, ще я докосне. Почти физически усещаше сестра си тук, до себе си, на пейката. Като че ли невероятната болка, която се излъчваше от нея, преливаше към Магдалена и я обхващаше с ледени пръсти. Ставаше все по-нетърпимо. Започна да се задушава. С рязко движение размота шала си от врата, разкопча палтото, но нищо не помагаше. Вече едвам си поемаше дъх.
Не знаеше какво прави, не можеше да мисли. Свлече се на колене, разплака се и като в транс, събрала молитвено ръце, занарежда: „Пресвета Дева Марийо! Умолявам те, помогни… не я оставяй, моля те… Не знам какво става, не разбирам, страх ме е… Моля те, Пресвета Дева Марийо, помогни на сестра ми, която носи твоето име… В името на твоя син, моля те… не позволявай да й се случи зло… Пресвета Майко, моля те, бъди със сестра ми… моля те, закриляй я! Бъди благословена заради твоята милост! Не искам нищо друго, само бъди с нея! Ако трябва, вземи мене… Моля те … моля те … моля те…“ Избухнала в ридания, Магдалена се свлече на пода.
Не знаеше колко време е плакала така, когато усети леко докосване по рамото. Вдигна глава и видя една жена без възраст, облечена в синя пелерина с вдигната качулка. Надвесена над нея, тя я гледаше с благ поглед. Очите й бяха добри и мъдри.
— Стани, дете, молбата ти е чута.
— Но аз не знам нито една молитва… — изхълца Магдалена.
— Това няма значение. Важно е да ти идва от сърцето. Сигурно имаш голяма мъка?
— Страх ме е, нещо става със сестра ми…
— Тя къде е? — жената внимателно и със съчувствие я гледаше.
— Далече, в България. Тя ми е близначка.
Магдалена затърси кърпичка, успяла вече малко да овладее треперенето на ръцете си. Коя беше тази жена? Какво я беше довело тук точно в коледната вечер? Дрехите й бяха малко странни, но тя бе свикнала с приумиците на тукашните хора и си помисли, че навярно жената също е потърсила утеха в храма за някаква своя мъка.
— Не се отказвай от силното си упование и ще превъзмогнеш изпитанията, които съдбата ти е отредила. Защото каквото съществува, е станало вече. И каквото ще стане, е станало вече.
Жената говореше някак отнесено и напевно, но в състоянието, в което се намираше, Магдалена не забелязваше това.
— Какво да правя? Ако е станало нещо, как да й помогна? Тя е далече…
— Ще разбереш, когато стане необходимо. Има време за всяко нещо. Време за жалеене и време за ликуване. Време за търсене и време за изгубване. Време за обичане и време за мразене. Връзката ви е много силна и може би само ти ще можеш да й помогнеш, когато му дойде времето. Защото горко на оня, който е сам, когато падне и няма другар да го дигне. И ако легнат двама заедно, ще се стоплят, а един как ще се стопли самичък? И ако някой надвие на един, който е самичък, двама ще му се опрат, и тройното въже не се къса скоро…
Жената се усмихна, отново я докосна по рамото и си тръгна, без да се сбогува.
Магдалена седна изтощена на пейката. Коя беше тази жена? Местната луда? Монахиня от някоя от многобройните църкви? Или най-обикновена изстрадала жена, помъдряла от мъката си?…
Останала без капчица сила, бавно тръгна към бара на Сами. По пътя се опита да звънне на Мария, но телефонът й не отговаряше. Дали да се обади вкъщи? Ами ако всичко е само някаква нейна лудост, нали ще изплаши до смърт майка си… Реши по-късно да звънне пак. В бара нямаше много работа. Сами я загледа и със съчувствие я попита как е, тъй като въпреки слабото осветление бледността й биеше на очи. Опита се да я развесели, като й приготви сладолед със своя специалитет, но тя не можа да сложи и хапка в устата. Предложи й, ако се чувства зле, да я освободи, но Магдалена отказа. Не искаше да остане точно сега сама.